Свети Георги и безопасната игла – поздравление към ГОРД от Гергьовден

апр. - 22
2012

Свети Георги и безопасната игла – поздравление към ГОРД от Гергьовден

От  някои от говорилите досега разбрахме, че днес всички ние ме като гребци на галера, галерата България, носена от случайни течения, духана от чужди ветрове. Въпросът е какво да правим? Дали да се опитаме да влияем на посоката и управлението, или да продължим да треперим, държейки веслата и надявайки се на кормчията да не му хрумне, вместо футбол и тенис, да кара водни ски…

Имам един подарък, който връчвайки ви го, искам да ви разкажа една притча. Тя е част от идеологията на Гергьовден… Един овчар си поръчал три икони. Едната като тази –  традиционна. Свети Георги убива змея. Другата – по-странна: Змеят е отхапал главата на Свети Георги, и третата – още по-странна – Свети Георги е впрегнал змея и заедно орат нива.

Поуката е,  че от всяка ситуация има три възможни изхода – два очевидни и един интелигентен. Ние в Гергьовден смятаме, че ГОРД е един интелигентен изход от зациклилата българска демокрация и затова не просто го приветстваме, а виждаме общ път заедно. Ние знаем, още – че твърде често змеят е онова, което Свети Георги гледа в огледалото сутрин, докато се бръсне. Затова е важно не само с кого вървиш по пътя, но и с кого си сутрин в банята…

Ще продължа с овчарските мъдрости. Те са много полезни – ето например едно нещо, което  – за разлика от финансовия министър –  всеки овчар знае: От една овца можеш да получиш вълна, мляко, сирене, месо и костно брашно, но… никога всички тези неща едновременно!

Това което одобряваме в ГОРД  е, че е клуб на личности. В Гергьовден не харесваме много – много големите партии. Знаем, че ако една партия може да ти обещае всичко, тя вероятно може и да ти вземе всичко. Не е да не се е случвало в българската история. Харесваме и факта, че ГОРД обединява хора с различни идеологически възгледи, но събрани от идеята, че демокрацията е ценност, която трябва да се охранява и развива. Че тя е отговор не на въпроса не накъде вървим, а как вървим. Как заедно взимаме важните решения в живота си. Ние харесваме това обединение на усилия, защото виждаме, че България е малка страна и няма как само от една партия да бъдат излъчени достатъчно професионалисти, които да посрещнат всички предизвикателства на времето, в което живеем. Или, казано с езика на управляващата в момента класа: всеки пожарникар знае, че ако една къща гори – даваш пожарогасители и кофи с вода на всички живеещи, а не само на тези от твоята партия..

Искам с няколко думи, вместо поздрав, да ви предам най-важното ни гергьовско послание.

Какво правим ние с вас – хора, успели в личните си поприща, тук?

Защо се занимаваме с политика, където губим време, усилия, пари и приятели? Една от най-важните гергьовски доктрини е концепцията за „малката жертва”. Така, както овчарят принася на Гергьовден в курбан на надеждите си за по-добър живот, толкова агнета, колкото може да си позволи, така и  ние трябва да се занимаваме с политика. Да жертваме за обществени дела от ограниченото си време, сили и средства толкова, колкото можем да си позволим… Не повече, но не и по-малко!

Известно е, че овчарите имат малко предмети и всеки от тях може да послужи за поука. Един такъв предмет-метафора е безопасната игла. Вижте я… Нашият живот прилича на безопасна игла. Когато сме млади и безстрашни, ние сме изправени, остри и блестящи – като изправена безопасна игла, като копието на свети Георги. Постепенно нуждата да свързваме двата края ни превива все повече и повече… Навежда ни, все повече и повече…докато накрая ги свържем тези пусти два края и от копие сме се превърнали в безопасна игла. Да. Тя е полезен предмет. Можеш да си вържеш гащите с него, но това ли искаме да своя живот? Да бъдем едни безопасни предмети?! Това ли са границите на мечтите ни – да си вържем гащите?

Посланието на Гергьовден днес към  ГОРД е кратко и, доколкото може да се каже, след като аз го произнасям – ясно: Бъдете горди, не бъдете безопасни игли, бъдете овчари на собствените си надежди, на собствения си живот. Време е този лош сън с непрестанно повтарящите се пишман-месии в българската политика да спре! И братята евреи чакат месията вече 3 000 години, но имат благоразумието да не го дочакват.

Докато ние на всеки четири години го посрещаме, разпъваме и блеем в очакване на новия месия. Повечето от събраните тук сме господари на собствения си живот и сме получили това, което заслужаваме – според усилията и късмета си.

Но българите заслужават повече! Те заслужават много повече от онова, което често си самопричиняват и ние сме длъжни да им помогнем, така както бихме помогнали на свой брат! Бъдете ГОРДи с брата до себе си, горди с малките жертви, които предстои да направим, с пътя, който ни чака!

Да тръгваме, сестри и братя и Боже ще е с нас, защото вижда, че са чисти помислите ни!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *