Бургас, благодаря и ще се опитаме да ви заслужим!

юли - 14
2021

Бургас, благодаря и ще се опитаме да ви заслужим!

Всички, попаднали в туй, що още не знаем „позор ли е или слава” – 46 –то народно събрание – дължим огромна благодарност на избирателите си. На всички тези, изнервени, отровени и объркани от политическите крясъци хора, които  преодоляха сякаш националният сговор да им се попречи да гласуват и поеха отговорност за бъдещите дни.

Но моят специален поклон е за бургазлии. Защото Бургас показа през последното десетилетие, че когато гониш мечтите си с правилните хора и важните избори, постигаш повече от всички други. Бургас не е просто най-доброто място за живеене.  Той е и най-доброто място за избори, защото дори конкурентите ни в тази кампания бяха възпитани, умни и наистина загрижени за бъдещето на града и района, хора. Благодарности и на тях! Мисля, че истински важните неща за Бургас които трябва да постигнем през следващите четири години се споделят от всички, независимо от политическите ни различия.

И както бай Петьо Пандира никога не е разказвал една история по един и същи начин, за да не доскучае на тези, които вече са я слушали, така и тази кампания, която произведе почти същия политически пат, беше съвсем друга история. Един ден тя ще стане ясна и някои „временни“ и „служебни“ хора много ще се срамуват. Въпреки че горчивият български опит сочи, че когато истината изплува, тя вече е удавена от обстоятелствата.

Но – поводи за оплаквания винаги има – по-важното е друго: гордея се с доверието ви, бургазлии. Радвам се на мъдрия ви избор, който неизменно през последните години е бил витрина за изборите в цяла България.

Ще положа максимални усилия да заслужа това, което вие направихте.

Да се захващаме за работа, че – когато се завърнат българските и северно-македонските астронавти – да имат къде да идат на море!

Сигурен съм, че – както обикновено – бургазлии ще намерят правилните думи и рими за това, което предстои. Защото този дух и талант, от които имам привилегията да черпя вече две десетилетия – духът на Фотев и Пандира, на бай Петко Задгорски, Георги Баев, Стоян Цанев и Руси Стоянов; на Агоп Мелконян, Пламен Ставрев и Петя Дубарова… той е по-стар от часовника на гарата, по-стар е от гларусите дори! Той е вечен! 

Любен Дилов-син

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll Up