Към XIII-я събор на Движение Гергьовден, 2016 година

май - 28
2021

Към XIII-я събор на Движение Гергьовден, 2016 година

Разбирам функциите си като почетен председател на Движение Гергьовден основно церемониални – т.е. от време на време да припомням кои сме, кои бяхме и какви се опитваме да станем. Защото един от неписаните Закони на Движение Гергьовден гласи, че не може да станеш какъвто искаш, без да престанеш да бъдеш какъвто си. Точно този постулат е и в основата на разбирането ни, че Змеят, с когото се бори Свети Георги твърде често е онова, което ни гледа сутрин от огледалото в банята.

Та, в светлината на припомнянето, имам няколко добри и лоши новини. Както казал докторът: имам добра и лоша новина: лошата е, че ще ти отрежем и двата крака. Добрата е, че съм ти намерил купувач за чехлите…

При нас добрата новина е, че след 19 години все още ни има. Лошата е, че след 19 години все още ни има. Дори се принудихме тази година да учредим младежка организация, за което съм много благодарен и лично обиден на Дани Парушев и Драго Стефанов. Как, младежка организация, бе?! Та ние сме Гергьовден…?!!! Най-младата и усмихната българска партия… Уви. Това време беше далеч. Толкова далеч, че ми се струва, че когато учредявахме Гергьовден, припомня ми господин Росен Петров, Мъртво море беше само леко неразположено..

Защо това да е лоша новина. Защото принципите и идеите, с които учредихме Движение Гергьовден, проблемите, които имахме да решаваме, при създаването си, не просто продължават да стоят пред обществото, но изглеждат по—заплетени и неразрешими от всякога.

В ръката си държа нашия трети тренбник. Вероятно може да бъде намерен в офиса, ако някой го няма. Ние сме интелигентна партия, а интелигентните хора избягват да казват „аз нали ти казвах?!!”

Но през 2001, през 1999-а и през 2003 сме говорили за:

  • демографска криза;
  • конституционна реформа;
  • борба с корупцията;
  • енергийни проекти като Белене и Южен поток, които – ако не реализираме, ще се наредим сред технолоичните гета на света.

През 2003 сме говорили за:

  • пик на демографската криза през 2033-а,
  • за над 70% функционална неграмотност на българското население,
  • за над 300 хиляди роми, които живеят практически извън държавата, напълно десоциализирани и без шанс за вклчюване.

Говорили сме и за това, че тоталитарните инстикти на политиеския ни елит не са изчезнали и една силна популистка фигура, лесно може да ги отключи. Говори ли сме за заплахата от евтин, популистки и радикален национализъм.

Говорил сме в началото на този век и сме предлагали политики спрямо Турция, защото близо 100 милионно население и реална възможност от поява на Кюрдска държава няма как да не се отразят на България.

Говорили сме и сме предлагали политики за това, че друга наша съседка – Македония – е така втренчена в историята си, че е заплашена скоро да остане без география.

И какво като сме говорили? Файда никаква.

Политическият елит на България посрещна разумно твърде малко от тези предизвикателства и нито едно от нашите предложения. Нещо повече – някои от тях, като проекта Белене, например, направо изпорти.

За съдебна и конституционна рефома не ми се говори. Всички сте свидетели на събитията от последните месеци. Днес, България се хвали с ниски преки данъци, но какво значение има че данък печалба е 10 процента, при положение че данък политически рекет е над 35%!

По тази причина в България се инвестира основно в недвижима собственост. Просто политиците ни още не са измислили начин да ни гепят по 30% от дворовете. Не че не се опитват. Вероятно и за това нашият председател, Драго Стефанов преподава в катедра Недвижима собственост на УНСС. Може би пък той е замислил нещо?!

Скъпи приятели, братя и сестри. Скъпи Краси Каракачанов… Воеводите не закъсняха с една работа едно време, и на тази дата, преди 97 години Стамболийски въвежда законът за трудовата повинност.

Според него всеки младеж, навършил 20 години и всяка девойка, навършила, забележете – 16 години! – полагат задължителен обществено полезен труд. Обръщам се към дамите в залата – ако все още мислите, че мъжете и жените са равни, то вие явно не сте достатъчно амбициозни и не сте за Гергьовден!

Извън шегата, споменавам трудовата повинност, за да ви припомня един друг Гергьовденски постулат – Концепцията за малката жертва. Помните ли я? Както овчарят на Гергьовден принася в жертва на надеждите си здраве, добруване и берекет, толкова агнета, е колкото може да си позволи, така и Гергьовци харчим за обществени дела толкова време, сили и средства, колкото можем да си позволим. През този период малко сме харчили, скъпи приятели, и това е констатацията, която вероятно ще чуем от политическия доклад на председателя.

Много неща направихме, но има някои, които не направихме и с тях съм особено горд. На първо място, останахме си интелигентна малка партия, а не голяма и тъпа. Това е важно. Защото по-честно е да познаваш поименно избирателите си. По-честно е да се съберем няколко такива формации и да правим обща политика, отколкото да се превърнем в партия, която всичко може да ти даде, но и всичко може да ти вземе. България доста е патила и продължава да пати от такива партии.

Не се изкушихме да участваме безпринципно във властта въпреки примамливи предложения, правени ни и от Царя, и от Пъдаря.

Никога не се явихме на лесни избори, на страната на предварително известен победител. Винаги бяхме на страната на по-слабите срещу по-силните, дори тогава, когато и по-слабите не бяха по-стока от силните.

Имам предвид съвсем близкото минало и изборите за 43-то народно събрание. Запазихме уникалния си характер, добрите отношения вътре в организацията, не се разцепвахме, не се отлъчвахме, нямаме прокудени. Тръгвали са си от нас само такива, които са се изкушавали да стават министри, съветници, кметове или началници, въпреки нашата воля и политика. Но никога с лошо, никога с обидна дума и с камък в пазвата. Просто друг Гергьовски принцип гласи, че ако искаш да летиш, не носи камъни в джобовете си. И ни е не носим.

Но, както пише и Проповедникът, има време за събиране на камъни, има време и за хвърляне на камъни. Според мен, идва времето да се захванем по-здраво с обществени дела. В противен случай, един ден, много ще се срамуваме пред децата си, че сме допуснали времена като днешните. Управници като днешните, които са обида за собствената ни интелигентност.

Няма да правя разбор на конкретната политика в момента. Това е ваша работа. Няма да ви препоръчвам съюзниици, нито ще се упражнявам с отново модерната напоследък парадигма ляво-дясно. Само ще ви кажа, че принципът да познаваме лично избирателите си е най-доброто, което сме правили и това трябва да го запазим.

Просто трябва да се запознаем и да говорим с повече хора. Не, да бързаме да ги бутаме в леглото си, господин Парушев, а да говорим с тях! Та това ми е апелът днес: говорете с хората! Печелете ги за Гергьовден. Ние не можем да им предложим власт и пари, но можем да им помогнем да бъдат себе си и да не се срамуват от това. Можем да им дадем усмивка, добро настроение и съвети как сами да живеят живота си, а не някой друг да им го живее. Можем да им препоръчаме повече от една индианска книга за четене и реални мечти за сбъдване.

Ние сме образованите хора в България и назначението ни в близките години е да докажем, че освен всичко друго, има смисъл и полезност да си добре образован, че готините гаджета наистина са за отличниците, а успехът идва при знаещите. И това го дължим колкото на България, толкова на себе си, на собствените си биографии!

На добър час в 20-тата година на Движение Гергьовден и Бог да пази България, включително и границата с Турция, защото тези дето я пазят в момента не се справят особено добре. Още една причина, впрочем, да искаме да ги сменим.

Да сте живи и здрави, да живее България!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Scroll Up