Кои сме


Кои сме


Ние сме хората, които не се нуждаем от партия, но сме принудени да я създадем, за да насърчаваме гражданското общество да се развива и да попречим на лесно възраждащия се дух на страх и подчинение. Ние сме хора, разбрали, че и да искаме да не се занимаваме с политика, политиката винаги ще се занимава с нас. Защото сме такива хора, които са неудобни за всеки политически елит.

 

Ние сме хора, създали сами себе си и се обръщаме към гражданския натиск върху държавата и политическата класа като единствен етап от собственото си развитие. Постигнали сме досега онази яснота за собствената си съдба, която ни е довела до разбирането, че не можем да бъдем истински богати, ако живеем сред бедни сънародници; не можем да бъдем свободни, ако живеем сред роби; не можем да сме граждани, ако край нас ходят и пълзят поданици; не можем да сме щастливи, ако повечето българи край нас са нещастни…

 

Ние сме тези, които заминаха и се върнаха; тези, които продължават да се чустват гастарбайтери и хъшове в собствената си страна; ние сме тези, които остават.

 

Ние сме наследници на собствена културна традиция, но и потомци на нация, надживяла три империи – Византийската, Османската и съветската. Ние сме тези, на който най-после им писна да оцеляват и желаят просто да живеят. Ние сме от онези българи, които се мислят за по тарикати от богоизбрания народ на евреите, защото смятаме, че няма да ни трябват 40 години, през които да бродим из пустинята, докато умре и последният от нас, който помни робството. Ние сме от онези българи, които сами си обетоват земя и сами се извеждат до нея! Ние сме от онези, които вярват, че съдбата е въпрос на лично творчество и усилия. Ние сме онези, които успяват да направят мечтите си действителност. Ние сме от онези, които успяват. Кои са хората като нас?

 

Всички сме отраснали в едни и същи детски градини, където ни учеха да казваме “ние”, вместо “аз”. Ходили сме в едни и същи училища, където ни караха да вярваме в колективната правота на индивидуалното невежество. Въпреки това мнозина се научиха в последните 10 години да казват “аз” независимо какво ще им струва това. Тези са нашите хора!

 

За последните 10 години много българи пораснаха до разбирането, че противостоянието “комунизъм – антикомунизъм” принадлежи на миналото и в момента не е в състояние да реши нито един от истинските проблеми на България. Тези са нашите хора!

 

Има хора, които помнят, но не искат да живеят отново във времето, когато трябваше да бъдеш партиен член, за да имаш възможност да практикуваш професията си или да растеш в кариерата си. Има хора, които не познават това време, но го откриват днес и не приемат безсмислието му. С тези хора заедно искаме да направим “Гергьовден”!

 

Има хора, които знаят да отстояват собственото си мнение, но и умеят да изслушват опонентите си. Има хора, за които демокрацията означава много неща, но най-вече “свобода за другояче мислещия”. Тези са нашите хора!

 

Има българи, които отлично разбират, че в България няма партия, която да е способна да извади специалисти единствено от собствените си редове, достатъчно подготвени, за да посрещнат всички предизвикателства на новия век. Всички, които разбират колко малко сме останали българите и колко безумно е разделението, са нашите хора!

 

Има хора, които няма да се поколебаят да ни напсуват, когато бъркаме в действията си или предаваме приятелите си. Тези са нашите хора!

Има българи, които са верни на принципи и на хора, а не на идеологии и партии. Тези хора търсим, за да им предложим вера според вера, заедно с “Движение “Гергьовден”.

 

Тези са българите, които припознаваме! С тях искаме да сме заедно на Гергьовден, когато се правят необходимите малки жертви; когато природата се събужда за истинския съзидателен живот. С тях искаме да сме заедно, когато по Гергьовден се цаним да свършим една добра работа за себе си и за другите, за да можем да се разплатим на Димитровден и да си пием ракията пред камината, сред роднини и приятели, на Ивановден.

 

С тези българи заедно сме със Свети Георги, дето ще срази змея. И в тази битка сме и заедно, и всеки сам за себе си, защото за разлика от иконата – в живота змеят често е част от самия Свети Георги.

Scroll Up