История


История


“ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН”

КРАТКА ИСТОРИЯ НА НОНКОНФОРМИЗМА

I. “Ку-Ку”

В началото на януари 1990 година група студенти започват да правят в Българската национална телевизия “Ку-ку” – студентско телевизионно предаване, като един от първите плодове на свобододумието, настъпило след партийния преврат в БКП от 10 ноември 1989 година. Самото създаване на предаването е плод на обществената шизофрения на деня – учредителите му са представители – на паритетен принцип – на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) и останките от Университетския комитет на ДКМС – Комсомола. Изумителното е, че още след второто-третото издание на “Ку-ку” създателите му разбират, че както не могат да се правят бебета на “паритетен политически принцип”, така не могат да се правят и телевизионни предавания. Една част от водените от политически намерения създатели на “Ку-ку” се оттеглят, остават другите – тези, които желаят да се забавляват и да правят нова, различна телевизия. Остават да се занимават активно с предаването Петър Курумбашев, Радослав Гълъбов, Любен Дилов-син, Радомир Чолаков, Камен Воденичаров. С тях, разбира се, още над 90 души, които днес са сред най-ярките медийни звезди на България – като Бойко Василев, Влади Въргала, Август Попов, Нидал Алгафари, Васил Василев – Зуека, Стефан Рядков, Тончо Токмакчиев, Слави Трифонов, Мартина Вачкова, Нели Андреева, Жоро Крумов, Женя Костадинова, Соня Момчилова, Християн Ночев Иван Рачев и т.н., т.н.

В първите си издания “Ку-ку” е чисто публицистично предаване и участва с радост и находчивост във всички обществени битки. Още второто му издание е спряно – поради скеч, адресиран към тогавашния президент Петър Младенов. Скандалите го следват непрекъснато, като най-шокиращ за политическия елит е фактът, че е трудно определимо в коя част от политическото пространство седи (или обслужва) “Ку-ку” – при комунистите, при антикомунистите, или къде?!

 

II. Атомният ку-кунформизъм

До декември 1991 година “Ку-ку” е просто едно от по-необичайните публицистично – младежки предавания, които провокират публиката и се мъчат да я заразяват с антиконформизма на младостта. До датата 22 декември 1991 година! Тогава избухва и първият голям медиен скандал, разтърсил цялата страна. Редовното издание на предаването е симулативно прекъснато от съобщение за това “…че в Козлодуй не се е случило нищо страшно”. Режисьорът на предаването Нидал Алгафари, редакторът Петър Курумбашев, водещата на броя – Жени Костадинова, и целият екип съумяват по изумително правдоподобен начин да уподобят “срамежливата нечестност”, с която би се държала националната електронна медиа, ако в Козлодуй избухне авария. Свикналата да “чете между редовете” аудитория изпада в паника. Девет десети от населението, което гледа в момена, е убедено, че атомната електроцентарала е избухнала. Убедени са и доста представители на чужди телеграфни агенции. Познавайки манипулативния характер на българските държавни медии, те не проверяват “сведението” от поне още един източник, а бързат да разпространят сензацията! Сред подведените са немската ZDF, Ройтерс, Испанската телеграфна агенция, Франс прес и много други. Министър – председателят на България – по това време Филип Димитров от СДС, “научава от майка си, че нещо е станало в АЕЦ – Козлодуй!”. Скандалът в обществото е огромен. Всички големи вестници (дори и всички локални и изданията на малки общини) излизат със заклеймяващи първи страници. Официалната версия на правителството е, че “кукувци” са подсторени да направят тази манипулация, за да дестабилизират правителството. Председателят на Народното събрание Стефан Савов, след като прави опит първо лично да спре излъчването и се изумява, че “не е ясно откъде се спира телевизията”, създава нещо като парламентарна комисия, която специално да се заеме със случая. В цялата шумотевица изобщо нечути остават твърденията на създателите на предаването, че са искали:

Първо, да покажат колко силна е една безалтернативна национална телевизия, с монополно положение на пазара, контролирана от правителството. В този дух е и финалният клип на самото предаване – “В мен е силата”, създаден от Нели Андреева и представляващ колаж от лицата на най-известните български медиатори, на фона на модно американско раппарче;

Второ, повтаряйки медийния експеримент на Орсън Уелс с радиопиесата “Война на световете”, да накарат аудиторията да бъде скептична към всичко, което u се поднася.

Трето, да демонстрират пълната неготовност на държавата да се справи с евентуална промишлена катастрофа от голям мащаб. По – късно – само седмици – след скандала се оказва, че повечето антиядрени убежища са превърнати в барове или складове; че недостигат противогази, няма подходящи информационни материали за това как се постъпва в подобна ситуация, че Гражданска отбрана е абсолютно неподготвена да овладее както паниката, така и реална аварийна ситуация, че нафтата за автомобилите, които трябва да евакуират най-близките до Козлодуй градове, отдавна е открадната и т.н., и т.н.

Започва съдебно дело (Дело №1 за 1992 година) срещу създателите на предаването, което трае повече от 3 години. По – важното е, че целият екип около самото предаване “Ку-ку”, както и неговите горещи симпатизанти – предимно студенти и млади хора, се сблъскват “челно” с политическата манипулация. Този скандал е използван в светлината на традиционното партийно разделение “сини” срещу “червени”, а героите от “Ку-ку” завинаги се разделят с наивната си вяра в способността на обществото да се променя и с неполитическото си, чисто шоу-битие. Техният антиконформизъм започва да се разглежда като политическа позиция, все едно дали те го искат, или не. От тук нататък – през следващите 8 години, те ще бъдат определяни ту като “сини”, ту като “червени” и никога като нещо, различно от пейзажа на декларираното политическо противопоставяне.

Между 1992 и 1994 година предаването “Ку-ку” прави опит да се мултиплицира в медийно-комерсиален конгломерат. Появява се сатиричен вестник “Ку-ку”, създава се музикална къща “Ку-ку”, която е праобразът на днешната БМК – Българска музикална компания; учредява се Националната Ку-куакадемия – годишно шоу с награди – бронзови статуетки, изработени от Георги Чапкънов, което за три поредни издания (продължили още 2 пъти като “Ордена на Каналето”) се превръща в една от най-големите годишни шоу и обществени атракции в България. Появяват се куп мърчъндайзингови продукти – вафли “Ку -ку”, течен шоколад “Ку-ку”, паста за цапане на зъби, бисквити, топки, КУ-КУ магЪзин за фън-играчки, че дори и цигари – на добро европейско ниво, изработени в цигарената фабрика в Горна Джумая – “Ку-Ку-International”. Тези опити обаче, не могат да свалят от шоуто оценката на политическо явление. По простата причина, че телевизионното предаване “Ку-ку” се занимава с политическа сатира, а в България сатирата се разбира като политика! Още от времето на Ботев и неговите думи, че “…отсам Дунава хуморът се обръща на псувня, а сатирата – на проклятие”.

През цялото време предаването трупа “излишък от власт”, който трябва да бъде разходван, като му се “източва кръв” в – условно казано – политически битки. ‚ подобна светлина се интерпретират куп предавания, като знаменитото “Нубийско ку-ку”, където депутати – и сини, и червени – са подведени, че дават изявления пред несъществуващата нубийска телевизия и с упование говорят за връзките между двете държави! “Предаването за водата” – аналогична телевизионна анкета, при която десетина от по-първите политически мъже “със загриженост констатират, че водородът е почти 66% в състава на водата”. Предаването е спирано неколкократно – най-ярък пример е емисията му от Москва, изготвена от Матей Константинов и Светльо Дукадинов, с помощта на Татяна Ваксберг.

 

III. Мултитрон” и “Народно движение “Ку-ку”

III.1. Спирането на “Ку-ку”.

През есента на 1994 година предаването “Ку-ку” е спряно едностранно от БНТ, като договорът му с продуцента “КИД” ЕООД е прекъснат. Дотогава често са падали отделни предавания, но за пръв път частното предаване е с прекъснат договор! Поводът е несъстоял се публично скандал с подготвено издание на “Ку-ку”, което представя България като разделена между две суперфирми – “Мултигруп” и “Трон”. Обект на сатирична интерпретация са шефовете на фирмите – Илия Павлов и Красимир Стойчев и техните връзки с политиката. Самото спиране на предаването – актът от страна на БНТ няма никакво правно основание – веднага попада в раздела политически натиск върху медиите. Това е и основната причина, която тласва създателите на телевизионното предаване към учредяването на политическа партия с името “Народно движение Ку-ку”. Политическият натиск върху медиите в досегашната история на предаването е убедил създателите на предаването и най-вече – продуцента Петър Курумбашев, доайена на актьорите – Камен Воденичаров и сценариста Любен Дилов-син, че няма по-ефективен начин за самозащита от натиска на властта от политиката. За изминалите години екипът на предаването и многобройните им съмишленици са се оформили като най – яркото антиконформистко течение в българския обществен живот. За тях разделението комунисти – антикомунисти изобщо не описва съвременните проблеми на България, нито пък основните политически сили – СДС и БСП са в състояние да бъдат адекватни на предизвикателствата пред най-новата история. Лични политически различия целият този екип няма – просто представата им за политика е друга – много по-конкретна, много по-необременена с идеологизми и партийна патетика.

III.2. Партията “Ку-ку”.

До решението на Върховни съд за забрана на ОМО “Илинден” от февруари 2000 година, “Народно движение Ку-ку” е единствената официално забранена партия в България. Заличена от политическия регистър с решение на Върховния съд от 26.04.1995 г. Џоради тази причина тя е и единственият политически субект, който може да претендира за реално политическо преследване. “Народното движение “Ку-ку” има излъчени трима политически емигранти в САЩ – водили и спечелили дело, вследствие на което получават статут на политически бежанци и право да се заселят и работят в САЩ.

Партията се създава на 19.10.1994 (регистрация по фирмено дело № 200082/1994 г. на Софийски градски съд), като нейни учредители са почти всички членове на творческия екип на предаването, техни близки и приятели, съмишленици. Самата и поява е медийна сензация – тя много бързо трупа популярност, съмишленици и членове. Програмата и е изключително кратка, конкретна и обединяваща хора с всякакви политически възгледи. Документът се казва “Усмихната България” и съдържа около две страници. Партията “Ку-ку” заплашва не само да обере негативния вот на предстоящите парламентарни избори, но и да се превърне в реална алтернатива на умората от противостоянето “сини” – “червени”!

Изборната стратеги на “Народно движение Ку-ку” също е нетрадиционна – те обявяват т.нар. фронтменска листа. Изборните списъци във всеки избирателен район се водят от прочути медийни, шоу или спортни звезди. Официалното обяснение е, че тези хора няма да стават депутати, но ще се реални морални гаранти за избора на следващите ги в листата – млади професионалисти, адвокати, лекари, офицери, журналисти. В листата им има 9 национални футболисти, над 15 звезди на артистичния свят, драматурзи, писатели, актьори, популярни водещи от електронните медии. С този си ход “кукувци”, както ги наричат медиите, още в началото на кампанията обезоръжават едно от основните твърдения на сериозната политика – че правят шоу от политиката, и че в крайна сметка искат да подменят вота на хората!

Малко е да се каже, че политическият елит на страната е стреснат от появата на “Народно движение Ку-ку”! Още повече, че секретарят на движението – Петър Курумбашев, и председателят – Любен Дилов-син, следват настъпателна изборна политика, която изключва всякакви заигравания с когото и да било от “сериозните играчи”! Единствената реална политическа фигура, с която приемат да се срещнат, е президентът на републиката д-р Желю Желев. На закуска, проточила се близо 4 часа, д-р Желев прави опит да ги разубеди от начинанието им. Той е достатъчно ясен: озлоблението на “ккукувци” от несправедливото спиране на сатиричното им предаване не трябва да ги тласка към политиката! От това нито те, нито политиката ще спечелят. Целият този разговор и развилите се по-късно събития остават у “ккукувци” впечатлението, че политическата съдба на партията им е предрешена. Много интересни неща би могъл да разкаже за събитията тогавашният член на ЦИК, а по-късно вицепремиер от служебното правителство на Стефан Софиянски – г-н Хараламби Анчев.Последвалите събития са категорична подкрепа на това твърдение:

Централната избирателна комисия им отказва регистрация (Решение на ЦИК № 267/17.11.1994г.) под предлог, че в “Държавен вестник” не е излязло съобщение за регистрирането на партията; въпреки това ръководителят на изборния щаб Росен Петров успява да регистрира пълни листи във всички РИК-ове (Районни избирателни комисии). Регистрацията се извършва в период, когато тече дело на “Народно движение Ку-ку” срещу ЦИК. Представете си ентусиазма, с който членовете на РИК-овете посрещат младите момчета и момичета, които искат да регистрират листи и парелно с това съдят началниците им в София!

Първото дело на Върховния съд е на 25.11.1994 г. Решението на съда е подготвено предварително. Съдът оправдава становището на ЦИК и наказва партията с неучастие в изборите за провинение, което не е нейно задължение. Всички документи са изпратени навреме за публикация в “Държавен вестник”, дори е платен поисканият от вестника рушвет, традиционна практика в България, за публикуване на регистрацията. Въпреки това публикацията излиза с достатъчно закъснение, за да не може “Ку-ку” да участва в изборите. Странното е, че политическият елит, и най-вече СДС, не се ограничава само с неучастието на “Народно движение Ку-ку” в парламентарните избори. Сякаш, за да се презастраховат, по нареждане на Главния прокурор Татарчев започва проверка по регистрацията на партията по реда на надзора. Тя довежда до ново заседание на Върховния съд на 26.04.1995 г., когато партията е заличена с невероятни мотиви: един от тях е, че съдържа в името си звукоподражание, издаващо “гнездов паразитизъм!” Упражненията в орнитология са подкрепени и с други “сериозни обвинения” – никъде в устава си партията не е записала, че иска да притежава изпълнителната власт и да управлява!!! Така “Народно движение Ку-ку” става единствената забранена партия в България! Редно е да споменем имената на съдиите, увенчали с вечна слава своята професия: Кръстьо Яначков (председател) и членове Лидия Иванова, Тодор Домузчиев – Пето гражданско отделение на Върховния съд на Република България, докладвано от прокурора Цонев .

Ето и точни цитати на някои от мотивите за забраната:

“Целите и задачите на “Народно движение Ку-Ку”, наречени в устава Програмни цели и задачи”, не могат да се приемат за формулирани програмни цели и задачи, касаещи промени или реформи в обществения живот. Целите и задачите, които си поставя регистрираната от СГС политическа партия “Народно движение Ку-ку”, не са свързани, не са насочени към формиране и изразяване на политическа воля на гражданите. А тази воля е да участват в управлението на държавата. Посочените в устава цели и задачи на регистрираната политическа партия “Народно движение Ку-ку” са свързани с повишаване на културното, нравственото и жизненото равнище на гражданите и постигането им не предполага извършването на политическа дейност!”

Аето какво гласят дословно чл. 7(1) и (2) от Устава на “Народно движение Ку-ку” – цели и задачи, които “не предполагат политическа дейност” според Върховния съд на България:

Чл.7 (1) Основните програмни цели на Движението са:

  1. Възраждане оптимизма, достойнството и себеуважението на българския народ;
  2. Възпитаване на общественото чувство за хумор при посрещането на несгодите на живота и на обществена непримиримост към подлизурството, конформизма, демагогията, политиканството и използвачеството;
  3. Създаване на условия за свободно развитие на предприемачеството и на творческите изяви и ненамеса на държавата в стопанските и творческите инициативи;
  4. Осигуряване реализация на възможностите за всеки родолюбив гражданин и обществени гаранции за достойно съществуване на нетрудоспособните;
  5. Гарантиране равенството на всички граждани пред закона: съдебен контрол върху всички действия на изпълнителната власт; обществен ред и спокойствие;
  6. Осигуряване на законови и обществени гаранции за свободата на словото и на съвестта;
  7. Отваряне на България към света и на света към България и осигуряване на условия за свободно движение на капитали, идеи и хора;
  8. Повишаване на раждаемостта.

(2) Основните програмни задачи на Движението са:

  1. Участие в изборите и излъчване на достойни личности за народни представители;
  2. При постигане на повече от половината мандати в Народното събрание – съставЯне на правителство, което да реализира целите по ал. 1 на този член, а при по-малък брой народни представители, борба с парламентарни средства за постигане на споменатите цели, както и участие в коалиционно правителство с партии, стремящи се към реализация на сходни цели;
  3. Осигуряване на обществен контрол извън изпълнителната власт върху електронните средства за масово осведомяване;
  4. При постигане на места в парламента, законодателна инициатива за:
    • приемане на националния герб;
    • промяна на данъка добавена стойност върху българската книга, периодични издания, електронните медии и рекламата в тях;
    • приемане на закона за здравно-осигурителна система;
    • данъчни облекчения за фирмите, подпомагащи националната култура и изкуство, здравеопазването и спорта.

По-запознатите с обществения живот знаят, че голяма част от тези програмни цели и задачи все още не са реализирани, а специално за герба и здравноосигурителната система – те се появиха 4 и 5 години по-късно!!!! При това, осъществявани от политическата партия, чиято поръчка изпълниха съдиите от Върховния съд през 1995 година, забранявайки “Народно движение Ку-ку”! Нека тези съдии обясняват на децата и внуците си защо се продадоха за паница леща! При това – обещана и едва ли дадена!

Куп статии – “Кой се страхува от кукувците” и коментари на журналистите, издават общото огрчение на българското общество от факта, че ако не сериозно, то поне едно свежо присъствие в политиката е унищожено още при старта си. Тогава започват и първите обвинения срещу т.нар. “синьо-червена мъгла” – т.е. някаква политическа зона на здрача, където се взимат решения за съдбата на България, независимо от регламентираните политически и обществени процеси. За по-малко от месец за “Народно движение Ку-ку” има над 1900 публикации, без да броим споменаванията в обзорни материали или в статии и предавания, засягащи политическия живот изобщо! Една от причините, които карат политическият елит да се разправи толкова бързо и категорично с “Народно движение Ку-ку” са и високите прогнозни резултати, които дават социолозите за Движението.

III.3. Какво се случва междувременно

“Народно движение Ку-ку” е създало идеално работещ изборен център. Развило е един от най-агресивните и атрактивни пресцентрове, радващ се на голяма популярност сред медиите. Подготвило е цялостна рекламна стратегия за участие в изборите: вестник “Ку-ку” излиза като първия в историята на българската журналистика сатиричен всекидневник и се продава в дневен тираж от около 30 000 бройки!‚ най – големите и най-важни от гледна точка на предизборната география 20 града на страната са запазени зали за подготвеното национално “Ку-ку турне”! Изготвени са предизборни аудио и видеоклипове, плакати, рекламни пана. Цялата подготовка за избори до момента е струвала около 150 000 долара – лични средства на “Ку-ку” и събрани от донори на движението. Кампанията се отличава с изключителна финансова ефективност, защото е построена на принцип, различен от обичайния за политическите елити (където голяма част от средствата се присвояват от отделни личности в партиите), и – най-вече – защото част от дейностите се самоиздържат (например в. “Ку-ку”, който дори носи печалба!). Ръководството на “Народно движение Ку-ку” решава да не продава влиянието си на политическия пазар, чрез насочване на своите потенциални избиратели към други партии. Но все пак – по някакъв начин – да възстанови вложените средства и най-вече да даде възможност на екипа си да участва в реални избори.

Така се стига до решението за “продажба” на предизборния апарат на друга партия. При това решение надделяват следните доводи:

  • да се възстановят отчасти вложените средства;
  • да се провери в реална обстановка как маркетинговият и имиджмейкърски екип на “Ку-ку” усвоява политическия пазар;
  • да се “продаде” екипа на политическа партия или коалиция, която няма реални шансове да прескочи 4%-ната бариера. По този начин да се види до колко екипът професионално може да окаже влияние върху изборите, без да продава легендата “Ку-ку” пряко на избирателите;
  • най-важното – да не се носи морална или политическа отговорност за партия, която би влязла в парламента, благодарение и на подкрепата на “Народно движение “Ку-ку”.

Водят се преговори с почти всички участници в политическата надпревара – без, разбира се, “мастодонтите” – СДС и БСП!

Най-колоритни са преговорите с “Напред, България” – партия, създадена от спортисти, чиито лица са изключително живописните Иван Славков и бизнесменът Пламен Тимев – Ганди, известен с артистичния си характер и меценатството на първия частен театър “Ла Страда”, където изгряха звездите на Теди Москов, Къци Лафазанов, Мая Новоселска, Тончо Токмакчиев и още куп ярки присъствия в артистичния живот на България. Подробностите по тези договоаряния заслужават друга, отделна глава в една по-разширена история на “Ку-ку”.

Най-щедри в предложенията са представителите на днешната Евролевица – тогава коалиция ДАР, ръководени от Александър Томов! Най-реални и изгодни за намеренията на “Ку-ку” се явяват предложенията на “Нов избор”, свързвани тогава с лицата на Димитър Луджев, Иван Пушкаров, Григорий Вазов и Диана Дамянова. “Нов избор” се представя като политическа формация, стояща най-близо до идеите за либерален център в политическия живот на страната. Договор с “Нов избор” е направен и започват 40-те дни на първото политическо участие на “Ку-ку” в собствената му история…

За пръв път в историята на политическата пропаганда в България се правят платени предизборни концерти – т.е. публиката си купува билети, за да може да присъства на предизборен концерт. Въпреки лошото и студено време залите навсякъде в България са претъпкани до възможния максимум. За всички е ясно, че присъствието на “Нов избор” на концерта е само необходимата цена, която трябва да платят, за да гледат кукувци “на живо”.

Находчивостта в изборната битка дава много и интересни продукти, появили се за пръв път в политическия маркетинг и реклама. Например забраната за нерегламентирана политическа реклама по националната телевизия е заобиколена със създаването на продукт – “Народен чипс Љу-ку”! Тези пържени картофки бяха подготвени, за да се използват в кампанията на самото “Народно движение Ку-ку. След недопускането му до участие в избори се появява логото: “Вестник Ку-ку – вашият НОВ ИЗБОР!”, като “Нов избор” е с големи сини букви, така както е на бюлетината – бяла с две сини ивици! Рекламни пана с този продукт, например, присъстват през цялото време на мача България – Уелс, на най-силните места – до корнерите и на центъра. Самият вестник “Ку-ку” трупа здрава популярност и се радва на огромен успех. Рецептата му е проста: той не пише дитирабми за подкрепяния от него “Нов избор”, а просто е “по-малко жесток” към него. Сатиричната интерпретация на целия останал политически живот го прави бестселър сред ъндърграундизданията…

Този период е изпълнен с изключително любопитни и занимателни факти – например опита на Жорж Ганчев да присвои един от концертите на “Ку-ку” (в Габрово). За пръв в кариерата си в България Жорж среща друг висок и безкомпромисен човек – Слави Трифонов! Щастливо за Жорж стечение на обстоятелствата попрепчва на момчета от охраната на “Ку-ку” да изхвърлят Ганчев в река Янтра…

Обиколките из страната дават възможност на момчетата и момичетата от “Ку-ку” да се убедят в своята популярност, както и в съжалението на хората, че те не участват пряко в изборите. Всичко случило се им дава възможност да проверят в практиката някои от хрумките си относно политическия маркетинг. Да видят разликата между популярност и готовност на хората да гласуват, да открият тънката специфика на комерсиалния и политическия маркетинг. Някъде по това време се утвърждава и името ГЕРГЬОВДЕН като носител на все още неясно, но определено политическо послание…

III.4. Името “Гергьовден”

Месеци преди гореописаните събития, през късното лято на 1994 година, окуражени от успеха на втория ку-ку албум – “Шат на патката главата”, Слави Трифонов, Евгени Димитров – Маестрото, Ивайло Вълчев и Любен Дилов-син започват работа по третия албум – “Рома TV”. За основа е взета популярна едноименна рубрика от телевизионното издание на “Ку-ку”, в която Марта, Камен, Тончо, Зуека и Слави играят – днес можем да ги наречем – виртуални цигани. Замисълът на албума е да доразвие в единен сюжет – и песенен, и като фабула – идеите на Горан Брегович от музиката му към филма “Циганско време”. В същото време “Рома TV” представлява и превод – и като текст и като аранжимент – на най-популярните цигански мелодии на български. Не случайно почти всички парчета в албума стават хитове. А като за хита на 90-те години изобщо в българската популярна музика можем да посочим “Стар крадец си, тате”, изпълняван от Тончо Токмакчиев, който в албума носи енигматичното заглавие “Sweet chalga in time” и де факто представлява, от една страна, аранжиментен и текстови превод на прочутата циганска песен “Джелям даде тудоресте”, а от друга – пародия на легендарния “златен блус” на Deep Purple.

Самият албум “Рома TV” е сюжетен – между всяка песен, седнали около огъня, виртуалните цигани си разказват някаква тяхна си версия на историята за Червената шапчица. В тази версия малка циганка с рокля на цветя и червена шапка загубва пътя си през гората и налита на вълк. Но не вълк, а вълчица – същата, която отгледала Ромул и Рем. Поради митологичния си характер, а и заради факта, че била много стара и сляпа, вълчицата не изяла героинята, ами я кърмила, вследствие на което Червената шапчица жестоко се овълчила – “шапката и е червена, а душата черна” – както се пее в едно от популярните парчета!

Албумът и промоцията на “Рома TV” имат невероятен за България успех, (непостиганият още рекорд в България след 1989 година – над 250 000 продадени официално аудиокопия и неясно колко още от пиратския пазар!).

Финалното парче е поглед на Слави, Евгени и Ивайло Вълчев към прочутата песен “Едерлези” – която се пее от циганите традиционно на Гергьовден, а освен това е и много популярен футболен химн в Сърбия. Във варианта от “Рома TV” аранжиментът на “Гергьовден” е по-бравурен и наистина звучи като партиен химн. Много е лесно да се идентифицира политическо послание в текста и в цялостното настроение на песента! След публичоното му запяване за пръв път – именно през зимното, политическо , турне на “Ку-ку” – “Гергьовден” става нещо като химн на кукувци. Почти всяка публична изява завършва с него. Повече от шест години песента е ясен знак за разпознаване именно на трудно сдържаната заплаха, че един ден цялата тази популярна и обичана от хората енергия, ще се стовари върху главата на съществуващия политически елит със същата сила, с която звучат думите и музиката на “Гергьовден”.

Името “Гергьовден” е призвано да символизира надеждите за една политическа пролет, за ново българско възраждане. Облягайки се на дълголетни общонародни и национални традиции, името “Гергьовден” се свързва с началото на топлото време, с края на зимата, с “хващането за зелено” – времето, когато домашните животни вече може да се прехранват не от запаси, а направо от природата. Името се свързва и с ритуалното принасяне на агнеца в жертва – стадото вече е дало разплод и едно малко агне се принася в жерта за берекет и здраве през годината.

Името “Гергьовден” свързва езическото и християнското начало в българското общество чрез старите пастирски празници и името на Св. Георги Победоносец. То е и олицетворение на победоносните традиции на българската армия, символизира извечната битка между доброто и злото, победата на цивилизацията над природните стихии и абстрактното зло. Името “Гергьовден” предполага обединение в името на постигане на широки национални интереси над традиционното политическо детерминиране и извън досегашните идеологии. В същото време то е символ на дейност, насочена към национално въздигане с неполитически средства – просвета, култура и спорт. В голяма степен то е и име -символ на мирното съвместно съществуване между различни етноси в земите на българите, защото празникът се празнува от българи, цигани, турци, ахряни, арменци.

В навечерието на 6 май 1999 година, когато обществеността все още не знае, че след двегодишно “скриване” “Движение Гергьовден” ще се завърне в публичния политически живот в “24 часа” се появява една статия, подписана от Слави Трифонов, която най – добре обяснява символиката на името “Гергьовден”:

ДА СЕ ОБЕДИНИМ, БРАТЯ,
ПРЕД КРЪВТА НА АГНЕЦА!
БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН Е ГЕРГЬОВДЕН!

06.05.1999

На нас, българите, ни предстои най-важният Гергьовден – поне в личната и обществена история на моето поколение.
Гергьовден е езическият ни Великден – по-диво, по-варварско, но и по-искрено ритуално повторение на мита за богочовека Иисус. С избухването на пролетта, балканеца се събужда за нов живот – все едно дали е сърбин, българин, циганин, арменец, грък…. С кръвта на агнето той се опитва да източи от живота си мръсните зимни помисли и миризми, натрупаната ненавист към съседа, спарената си зимна самота. Опитва се да възстанови загубеното равновесие с природата…
Бялото, зеленото и червеното, както са хармонизирани в нашия трикольор също са и цветовете на Гергьовден – зеленинината на пролетта, кръвта на агнета, белотата на ризите, душите и помислите.
Мисля си дори, че убийството на змея от Свети Георги е не толкова геройство, колкото жертвоприношение… На Гергьовден се разбира, че убийството не е геройство. Убиецът е жертвата, а змеят – абстрактното зло, което, ако прободем, ще останем сами във вселенета, защото сме убили част от себе си…

На 6 май вечерта аз и “Ку-ку бенд” ще пеем в столичния клуб “Библиотеката”. Ще пеем както винаги досега – не за сини или за червени, а за младите българи. Пял съм на политически митинг – по ирония на съдбата – митинг на СДС. През Януари 1997 година, когато моите и на моите колеги песни, бяха взети на въоръжение в борбата срещу правителството на Жан Виденов. Тогава направихме грешка. И не защото едните са добри или другите – лоши! Сгрешихме, защото не останахме верни на нашите зрители. За 9 години, откакто се развиват “Ку-ку”, “Каналето” и “Хъшове”, средно по 100 000 млади българи – наши зрители – навършаха пълнолетие и ставаха гласоподаватели. Това са българи, които нямат ясен спомен за комунизма. За тях разделението в България в момента е смешно! За тях пристрастието към СДС или БСП е далеч по-неясно, от пристрастието към – ЦСКА или Левски! Те и днес стават жертва на глупавите страсти на бащите и майките си. Това поколение, тези млади българи, отраснали с, “Ку-ку”, “Каналето” и “Хъшове”, с нашите песни, смешки и послания, те са агнецът, който май ще принесем в жертва на днешния Гергьовден. Жертва на безмуното разделение на едни българи срещу други, жертви на глупавияя мач “сини” срещу “червени”, който ни карат да гледаме “вече 10 години!
След всички отминали безумия, сега влизаме и във война. И отново сме разделени от некадърни политици, несмеещи да се изправят очи в очи с народа си и да му обяснат, защо го водят по един път, а не по друг. Хората, които непрестанно ни повтарят, че който не е с нас, е против нас. Тези думи в човешката история са позволени само веднъж и само на един – на богочовека Иисус! В устата на българските “сини” и “червени”, те звучат нелепо и престъпно! На българските “сини” и “червени”, които все се изживяват като богочовеци, искам да им припомн една турска поговорка: “След Мохамед, всички пророци му ядат лайната!”

Библейският Авраам понечил да заколи сина си като агне, защото слушал Божия глас? Чий глас слушат днешните български политици, когато на жертвения камък слагат цяло едно българско поколение?! Когато отидете да спазарите агне за Гергьовден от овчаря, попитайте го – той за СДС ли е, или за БСП?! За НАТО или против НАТО?! Попитайте го и ще разберете, че вие живеете в един свят, а човекът който гледа агнетата – в друг! И това е нормално. Ненормалното е, че нямате право на избор между световете! Избор, който да бъде зачитан от другите, от направилите другия избор!

Българи, заколете агнето! Идва Гергьовден. С кръвта на агнеца нека изтече омразата, разделението, нека кръвта на агнето ни измие очите и прогледнем, защото другата – човешката кръв – сега я гледаме само по телевизията (дай Боже да останат нещата така!) Телевизията не е от света на овчаря и агнето. По CNN няма никога да покажат обикновения български Гергьовден. Ще покажат български Гергьовден, ако на него се лее не агнешка, а човешка кръв! CNN е жесток овчар на човечеството!

Заколи агнето, българино! Убий змея! И седни на една маса с другите българи. От една страна на масата да сме ние, българите, а от другата – змеят. Когато през 1994 година Ивайло Вълчев написа българския текст на песента “Гергьовден” за албума “Рома TV”, той намери думи, от които по-добри аз не мога да кажа:

“Пролетта на рамото ми кацна,
жива и зелена, жива и зелена!
скоро е Гергьовден!
Слънце пак мечтите съживява,
млади и горещи, млади и горещи,
Скоро е Гергьовден!

Свети Георги да помолим,
с нас по пътя да върви!
Е-е-е, Свети Георги – тебе молим
дай ни сила,
с наш`та орис пак да се преборим!

Други пътища ще ни повикат,
заедно ще тръгнем, заедно ще тръгнем,
Дойде ли Гергьовден!
И над нас звезди ще се посипят,
мъката ще скрият, мъката ще скрият,
Дойде ли Гергьовден!”

Пожелавам ви, българи, сила да се преборите със змея. Това е най-трудната борба, защото сутрин, когато се бръснем, змеят ни гледа от огледалото!

III.5. Историята продължава и след изборите.

Въпреки, че е подкрепен от такива звезди като кукувци и Христо Стоичков, “Нов избор” се представя изключително слабо на изборите. Причина за това е грешната поведенческа стратегия на лидера му – Димитър Луджев. Още по време на самата изборна кампания противоречията в отбора са много. Луджев и Пушкаров не могат да излязат от облика на “стари играчи” и не могат да формулират послание, което да е разбираемо и да спечели на тяхна страна всички българи, недоволни от завзелия властта политически елит на България. И Луджев, и Пушкаров не могат да излязат от общия сбор на компрометираната политическа схема в България. Собствените им лица тежат изключително много и това довежда още по време на кампанията до напускането на Диана Дамянова – едно от малкото нови и свежи лица в групата. Стратези на политическата битка като Евгений Дайнов и мащабни политолози като Иван Кръстев не могат да спасят “пропрезидентската формация”. “Нов избор” загубва изборите, а с това и симпатията на самите кукувци, защото много от сметките остават неразплатени и дори с екипа, който е работил за тях, ръководителите на “Нов избор” се отнасят като с електората си – т.е. смятат, че не е нужно това, което казват да бъде изпълнено, а го отправят към графата “предизборни обещания”…

След март 1995 година, когато окончателно е заличена от съдебния регистър партията “Народно движение Ку-ку”, в самият екип на “Ку-ку” избухва разногласие относно действията по-нататък. То довежда до излизането от екипа на ред ценни и полезни хора, начело с тогавашния продуцент – Петър Курумбашев. Режисьорите Илиян Джевелеков и Ивайло Палмов са известни днес като основните създатели и двигатели на предаването “Нощен магазин”, продуцирано от “Ку-ку филм” ООД. Самият Петър Курумбашев предпочете да се занимава с бизнес. Џрез 1997 година той беше за известно време главен мениджър на БНТ (по времето на генералното директорстване на Стефан Димитров). Неизменно, обаче, името му се е свързвалос предварително избрания професионален път – през 1995-96 година е шеф на развлекателните програми на Нова Телевизия, където заедно с Нели Андреева – също една от фамозните създатели на “Ку-ку” (понастоящем живее в САЩ и е редактор в “Холивуд рипортър”) създават повечето запомнили се забавни предавания на частната медия; През 1997 година е шеф на забавните програми на БНТ, а от 1997 до днес е представител на СМЕ – най-голямата авериканската телевизонна компания в Изтночна и Централна Европа.

На 1 април 1995 година в ефир се появява ново предаване на същия екип, на което също предстои да запише два-три гола в полето на политиката – “Каналето”. Продуцент на предаването е “Камен Во” ЕООД, а сред основните му движещи лица са Любен Дилов-син, Слави Трифонов, както и собственикът на едноименното ЕООД – Камен Воденичаров. Сценаристите са Ивайло Вълчев, Иван Ангелов, Тошко Йрданов, Николай Русакиев. По-късно към тях се присъединява и Росен Петров – автор на “Мултитрон”-изданието на “Ку-ку”, който при раздялата е останал с Петър Курумбашев и дълго време завежда “Връзки с обществеността” на “Нова телевизия”.

 

IV. “Каналето”

Много хора възприемат първоначално “Каналето” като компромис с ръководството на БНТ и най-вече – с проф. Хачо Бояджиев. Името “Каналето” е заимствано от една от рубриките на “Ку-ку” – пародия на новини. Дълго време и самото предаване е в основата си пародия на новинарска, обзорно-политическа емисия, с каквито БНТ изобилства. В първата си година “Каналето” се оформя най-вече като пародийно предаване, докато постепенно собствената му физиономия започва да се избистря. То отново се превръща в най-скандалното с антиконформизма си телевизионно шоу. И отново е поставено в светлината на основното разделение в българското общество “сини срещу червени”. На практика в основните послания нищо не се е променило – единственият патос на политическата сатира не е насочен директно срещу управляващите (поне до лятото на 1996), а по-скоро срещу принципите на политиката‚ всъщност нито “Ку-ку”, нито “Каналето”, нито “Хъшове”, а по-късно – и самата партия “Движение Гергьовден” се занимават с политика. Те просто са стремежът на българите от цяло едно поколение да преподредят живота си съобразно ценности, по-различни от тези на оформящата се политическа класа. Немислимо би било да се разкаже накратко цялата история на “Каналето”. Възходът и падението на това име заслужават роман, десетки изследвания и няколко илюстровани романизирани биографии. Лицата на Тончо, Марата, Зуека, Камен и Слави, както и близо 100-те души зад кадър станаха символ на цяло едно поколение . Особено ярък ще остане споменът от присъствието им по времето на “баталиите” около падането на правителството на Жан Виденов.

В хода на настоящата история, обаче, по-важно е да се разбере как бе пренесен духът на антиконформизма от “Ку-ку” в “Каналето”. Основният носител бе отново политическата сатира. Всяка власт идва с идеята, че ще векува. Тя е високомерна, опозицята е смачкана и незначителна, успехите на управляващите са гръмки и признати по целия свят – “От Ванкувър до Владивосток” – ако някой си спомня още първата шега на “Каналето” по повод не съвсем геогрфаски ориентираното изказване на тогавашния премиер Жан Виденов.

“Каналето” записва в историята на шоубизнес – традицията ред успехи, сред които най-големия жив концерт с билети, организиран някога в България, и най-голямото посещение на българска група – над 65 000 души на стадиона в Пловдив по време “БулгартабакКаналето – българското турне”. Общия сбор зрители, присъствали на концертите, надхвърля 500 000 души!

С всяко следващо предаване “Каналето” става все по-яростен противник на установилото се безвремие при управлението на социалистите. Привидно благите смешки от първите предавания прерастват в мощна политическа сатира. Опозицията в този момент, а и до самите Януарски събития е напълно безпомощна да произведе ярки символи и метафори на политическото противостояние. В така създадения вакуум с лекота се настаняват образите на “Каналето” – Блян Рибенов (Жан Виденов); Храбрия шивач Премяната (Красимир Премянов); колективния идиот – докторите Мимков и Витков (Мими Виткова – министър на здравеопазването); Буратино (Жорж Ганчев), Индиана Идиотова (говорителката на БСП Илиана Йотова), Параванов (Георги Първанов) и още много други.

През лятото на 1996 година е създаден и албумът “Хъшове”, песните от който стават нещо като програмни на миниатюрната Януарска революция – “Тайсън” (“Седем, осем и ще си паднала…”) например, замислена като пародия на кючек, внезапно се превръща в революционен химн, след като за пръв път е изпята от ромски митинг пред сградата на БСП в Лом. По-късно тази песен се прехвърля и в Сърбия, където преведена е пеят на митингите срещу Милошевич в Белград.

“Къде си вярна, ти любов народна”, “Боят настана”, “Не съм избягал” са все песни от албума “Хъшове”, които за кратко бяха не просто химни на опозиционното настъпление срещу социалистите, но и запълваха празнотата от послания, която се запази доста след самия 10 Януари 1997 година.

Като гледаме към тогавашните събития, без да се изкушаваме да даваме оценки, важно е да знаем една проста събитийна последователност: на 17 ноември излиза предаването “Пътнико виден, пътнико оff”. Към този момент българската опозиция е все така “боса, бременна и до печката”, както е била през цялото време на дотогавашното управление на социалистите. На Иван Костов и за миг не му минават през главата, нещата, които ще последват, а социалистите са все така самонадеяни, както всички управници преди или след тях! На 18 декември – месец по-късно, в Пловдив е първата ярка антиправителствена публична проява – факелно шествие срещу управлението на Жан Виденов! Това се случва едва месец по-късно!!!! И на това шествие едно сплескано човече от СДС, с много мънкане и хиляда уговорки, говори как в парламента СДС твърдо бил решил да зададе едни много неудобни въпроси на управляващите! Съобщаваме тези факти не за да се изкараме по-големи герои или по-праведни демократи. Истината е такава: предаването от 17 ноември, което се превърна в своеобразен сигнал за всеобщо публично недоволство, беше първото след поредното спиране на “Каналето”. Слави Трифонов с цената на много “свирки” и почти непрестанни обещания към всякакви възможни групи и групички в БСП беше издействал отново предаването да се появи на екран. Необходимо беше завръщането на “Каналето” да бъде достатъчно ярко и силно, щото всяко последващо спиране да бъде охарактеризирано като недвусмислена цензура. В една по-подробна история на “К-ку, “Каналето” и “Хъшове” е необходимо всички онези дни – от ноември до януари – да бъдат предадени ден по ден, за да е ясно какво всъщност се случи. Тогава буйната оценка за едва ли не нова демократична революция би могла да отстъпи място за едно по-трезво осмисляне на събитията! Длъжни сме един ден да я напишем – точно ние, защото героизацията на онези дни до голяма степен се дължи на нас, а е редно да се завърнем към традиционните си занимания – дегероизация и десакрализация на политическите понятийни фетиши. Така или иначе – посланията на “Каналето” бяха до такава степен адекватни на момента, че дори софийските студенти, които излязоха по улиците, трудно успяваха да лансират нови, по-находчиви идеи и по тази причина заимстваха както изречения от посланията ни, така и цели образи: “Тук съм, не съм избягал”; “Завой наляво забранен”, “Пътнико Виден-оff” и т.н. и т.н. Осъществи се едно своеобразно затваряне на цикъла: Тръгналата с “Ку-ку” студентска инетревнеция в обществения и политически живот през 1990 година, завърши по същия начин – със студентите – седем години по-късно.

 

V. Това бяха първите седем години!

Образно казано, на нас в “Движение Гергьовден” не ни липсват първите седем години – напротив, понякога ни тежат. И ни тежат не защото крият някакви срамни тайни, както първите седем години на всички политически партии в България, а защото отговорността спрямо всичко направено в миналото е много голяма. И “Ку-ку”, и “Каналето”, и “Хъшове” не си позволяваха да лъжат. И то не от любов към честността, а поради простата причина, че в шоубизнеса всичко се крепи върху доверието на аудиторията – веднъж излъгани, зрителите престават да гледат, пада рейтингът, падат рекламите, няма приходи, които да се реинвестират в нов продукт на шоубизнеса. Тази простичка верига на взаимосвързаностти в крайна сметка донесе много повече вярност към линията на антиконформизма в “Ку-ку – Каналето – Хъшове”, отколкото каквито и да е било иделогочески постановки или политически възгледи. Успоредно с порастването на българското общество, порастваше и неговото присмехулно отражение. Не Робин Худ, а Тил Ойленшпигел. Не революционери, а присмехулници!!!

 

VI. Създаването на “Движение Гергьовден”. Гласувай умно, или иди на плаж!

Предсрочните парламентарни избори през 1997 година трябваше само да закрепят един статут, който в голяма степен вече е постигнат – де факто със служебния кабинет на Стефан Софиянски СДС са на власт. В същото време, след участието си в януарските събития, “Каналето” е придобило такъв излишък от политическа власт в рамките на своето телевизионно присъствие, че този излишък направо му пречи да бъде онова, което зрителите са свикнали да гледат – коректив на всяка власт и априорна опозиционност. Ако политанатомията на политическото тяло се свежда до две публични демонстрации – на излишък или на недостиг на власт, “Каналето” в този период е пред разпадане именно поради този излишък. Натискът за участие в предстоящите избори под една или друга форма е голям. И при всеки разговор се установява, че никой не разглежда компанията около “Каналето” като нещо различно от Васко Кръпката, например. Т.е. някакви хора, които ще попеят по предизборните концертчета, ще завлекат едни кинти и ще се набутат с тях обратно в дупката, от която са изпълзели…

През декември 1996 година се учредява клуб “Гергьовден”, инициатори за което са някои от главните действащи лица на “Народно движение Ку-ку”, предвождани от сценаристите на “Каналето”. През февруари 1997 година Софийски градски съд регистрира Политическа партия “Движение Гергьовден”. Учредителите му са най-вече задкулисните фигури на ТV-шоуто – сценаристи, оператори, режисьори, както и голям брой техни приятели и сподвижници от много години насам – журналисти, архитекти, сценографи, скулптори и художници. На пръв поглед задачата на “Движение Гергьовден” е ясна – да капитализира натрупания политически дивидент от участието на “Каналето” в януарските събития, превръщайки го в реална политическа власт. Социолозите са повече от благосклонни към евентуално подобно участие – те смятат, че без особено усилие “Гергьовден”, при ясна идентификация с “Каналето” ще получи между 9 и 11% от изборните резултати, което ще му гарантират минимум 30 депутати в бъдещия парламент. Въпросът е не дали “Движение Гергьовден” ще успее на парламентарните избори, а какво точно ще означава този успех – кои ще са хората, коиото ще влязат в парламента, кого ще представляват, какви идеи ще отстояват?!

На 3 март 1999 година “Каналето” се обръща с покана към над 150 едри частни работодатели в страната, да присъстват на концерта им във Варна по случай Националния празник. Идеята е да се направи опит да се създаде парламентарна група, която да представлява дясна икономическа идеология. Силата и гръбнакът на тази група би могъл да бъде само и единствено интерес, по-голям от чисто партийния. Субординация, по-силна от тази на партийния устав. Дружеските връзки между “Каналето” и мениджърите на грандхотел “Варна” осигуряват добри условия за провеждането на купона и срещата именно в “Шведския” хотел, който по това време все още е най-луксозния голям черноморски хотел на България. От този факт тръгват и всички по-нататъшни нападки за участието на “Мултигруп” (които държат част от собствеността на хотела) във формирането на “Движение Гергьовден” и най-вече – в неговото финансиране. Какво се случва на самата среща? След концерта, в емоционално и объркано изявление, Любен Дилов-син приканва присъстващите към съпричастност с новата политическа формация. Той изрично подчертава, че са нужни не пари за избори, а хора. И фактът е, че от вложението на кой знае какви средства няма нужда – до изборите остават не повече от 45 дни и всичко необходимо е направено – послания, клипове, плакати, организация и щаб за изборите.

“Дайте хора, които да са самоуправляеми” – това е посланието към частните работодатели, присъстващи на купона. “Излъчете хора, които да представляват корпоративния интерес на стопански предприемчивите българи. Нека за пръв път в парламента попаднат хора, отишли там не за да крадат и да участват в далавери, а за да правят закони, които да подпомагат стопанския просперитет на страната. Хора, които знаят какво означава да изкарваш пари, да храниш работници, да плащаш данъци и да оцеляваш в една държава, която, не само че не помага на частния бизнес, но и непрестанно му пречи”. Дали поради говорните дефекти на Дилов-син, дали поради вече очерталата се следизборна ситуация – самостоятелно управление на СДС, посланието остава абсолютно неразбрано – най-честият отговор на пристващия частен бизнес: “Момчета – пари, колкото искате, само не ни замесвайте!!!” Точно обратното на целения ефект!

Тази среща обаче изиграва една друга съществена роля. Първо, тя помага на “кукувци”, вече “гергьовци” да се простят окончателно с респекта си към авторитетите. Ако изминалите седем години са ги разочаровали от всички представители на политическия елит, срещата във Варна им помага да прогледнат и за несъвършенствата на българския стопански елит, който отказва дори и да се опита да си въведе политически правила, които да направят съществуването му по-регламентирано, а труда му – по-ефективен. Напротив, разбирането за бизнес продължава да бъде разбиране за далавера между политическата класа и бизнеса, в която се печели заради политическо покровителство на неспазването на закони, митнически тарифи, данъчни и акцизни закони. Много от присъстватилите там остават с впечатлението, че са поканени да участват в някакъв заговор. Из политическите коридори на междувластието се понасят чудовищни слухове. С особена радост техен приносител се явява, примерно, по-късно председателят на Народното събрание Йордан Соколов. Тръгват слухове кой от кой по-безумни. Най-веселият е, че “Гергьовден” е политически заговор между червени генерали от армията и “Мултигруп” за суспендиране на конституцията и размирици по време на изборите. Най-веселото е, че всеки рекламодател, появил се по това време в “Каналето”, е спряган за потенциален финансист на “Гергьовден”. Тази логика кара споменатия по-горе председател на Народното събрание и бивш вътрешен министър да се ангажира с твърдението, че “Гергьовден” се спонсорира от …фирма “Сага”!!! Дивотиите на стреснатия политически елит нямат край и те са произведени, както тенденциозно, за да петнят движението, така и естествено – от себепознанието на самия елит за собствентата му природа. Повечето български политици по това време са хора, които и до тоалетната не биха отишли, ако някой не им плаща специално за това…

Цялата ситуация довежда до това, че конференцията на учредителите на “Движение Гергьовден” взима решение да не участва в изборите с най-разбираемия мотив: няма достатъчно подготвени хора, за да представляват идеите на движението в парламента. Разбира се, този мотив остава абсолютно неразбран от политическия елит. Липсата на подготвени хора е последното нещо, което е притеснявало която и да е българска партия през последните десет години. И този факт е очевиден от всичко направено в законодателната или изпълнителната власт. Текстът, с който “Движение Гергьовден” се отказва от изборите, предизвиква минисензация в политическия живот и – както винаги – не е признат за реално, а за официално основание. Свикналите на политически лъжи журналисти дори отказват да приемат, че това е причината, а настояват, че става дума за “плащане” от страна на СДС на “Движение Гергьовден”, за да не участва и да не поставя под съмнение абсолютното му мнозинство в бъдещия парламент. Това е и най-разпространената версия, която въпреки яростните сблъсъци между управлението на СДС и екипа на “Каналето” през последващите години все още е жива. Тези сблъсъци, както знае всеки, който е следил обществения живот в България по това време, доведоха до разпадането на екипа на “Каналето” и появата на “Хъшове”.

VI.1. Официалният отказ на “Движение Гергьовден да участва в парламентарните избори е публично оповестен със следните мотиви:

“ …Когато основавахме “Движение Гергьовден” в края на 1996 година, общественото съзнание беше водено от свободата на духа. Днес доминанта е оцеляването. Бяхме решени да участваме в избори, за да докажем, че е възможно и друго политическо поведение. Сега си даваме сметка, че само ентусиазъм и воля България да върви към по-добро не са достатъчни.  Симпатизанти и членове на “Гергьовден” са младите българи. Тези, които ще трябва да работят не само за собственото си оцеляване, но и за да изкарат и пенсиите на своите родители, да плащат тежката социална цена на пропилените години, да погасяват дълговете на България. Няма значение дали е вярно, че синовете носят вина за греховете на родителите си. Банките не се интересуват от вини. Те се интересуват от главници и горници. За това “Движение Гергьовден” трябва да подготви своите хора, за времето, когато ще се плаща… …Към днешна България може да се изпитва чувство на носталгия- все едно дали живееш в нея или в странство. Днешните млади българи са хъшове. Те са емигранти – все едно дали в чужбина или в собствената си страна. Отказвайки се от участие в 38 -о Народно събрание, “Движение Гергьовден” ще работи за превръщането на носталгията в градивна ярост. Ние, членовете на “Движение Гергьовден”, трябва да култивираме в съвременна политическа идея тъй дълго сдържаната си ярост от:

  • невъзможността хората да се отърсят от идеологическите си предразсъдъци, от противостоянието комунизъм-антикомунизъм, което не реши нито един важен обществен въпрос през последните три години;
  • традицията думите “капитал” и “частен бизнес” да бъдат мръсни и синоним на далавера, престъпност, разграбване;
  • трудно изкоренимата представа за държавата като майка и баща едновременно, даваща заплати, пенсии и утеха;
  • идеята, че както сме “строили социализъм”, тъй ще “построим” и демокрация. Неразбирането, че демокрацията е възпитание и възможност да изслушаш инакомислещия и да намериш общ език и мотивация да бъде постигнато повече за България.
  • Неучаствайки в изборите, членовете на “Движение Гергьовден” желаят да превърна своята ярост в ново и светло начало. За това не са достатъчни 6, 10 или 20 процента изборни резултати. нужно е да се спечели доверието на болшинството българи.

В заключение “Движение Гергьовден” няма да предлага кандидати за депутати или да реди свои хора в чужди листи. Но ние ще участваме в изборите, като призовем за следното: Българи, не се оставяйте всекидневните трудности да замъглят погледа ви за бъдното. Нашият народ винаги е оцелявал, защото никога не е оставял оголените инстинкти за физическото му оцеляване да вземат връх над мъдростта му. Оцеляваме толкова дълго време. Време е да престанем просто да оцеляваме и да започнем да живеем.

Време е да дойде пролет. Пролетта ще дойде с Гергьовден.”

Единственото участие което, готовата вече за действие предизборна машина на “Движение Гергьовден” регистрира в изборите за народно събрание през 1997 година, е акцията “Гласувай умно или иди на плаж!”. Тя е насочена към желанието на вота да се изкарат младите, които вярват на “Каналето” и “Гергьовден”, за да гласуват изобщо, все едно за кого. Идеята на акцията е, че умното гласуване е важно, защото ако човек иска да е оригинален, като гласува за Жорж Ганчев или за Георги Спасов, по-добре да отиде на плаж. Ходенето на плаж през април е също толкова оригинално деяние, при това по-полезно за личното и по-малко вредно за общественото здраве, отколкото гласуването за Жорж Ганчев, например. Идеята е реализирана в постери, цикъл статии и два големи концерта във Варна и Бургас, които са изключително силно посетени…Доколкото тази акция съвпада с традиционната предизборна пропаганда на СДС за “неразпиляване” на гласове, тя е възприета като още едно “доказателство” за “станала продажба” между “Гергьовден” и СДС. Събитията от последващата година обаче ще опровергаят по категоричен начин тези версии.

VI.2 Кризата в “Каналето”. Раждането на “Хъшове” и “Газовата война”

С победата на СДС нещата много се променят. Цялата 1997 година е подчинена на опита “Каналето” да намери добрия тон на политическа сатира – т.е. хем да не изневери на себе си, хем да не бъде много жесток към добрите СДС-ари, които управляват. Предаването продължава да е все така влиятелно, но в него могат да се забележат ярко очертаващи се два лагера – единият на актьорите около Камен Воденичаров, които са уморени от водене на обществени битки и им се иска да се развиват единствено по логиката на театъра и шоубизнеса – колкото се може по-малки обществени и политически ангажименти. Втората тенденция се носи от все така верните на основното си разбиране за антиконформно обществено поведение сценаристи, поддържани от Слави Трифонов, Стефан Рядков и Любен Дилов-син. Въпреки изключителните финансови успехи на предаването и най-голямото турне в тяхната история – над 500 000 души с билети по 14 стадиона на най-големите български градове, напрежението в екипа се увеличава все повече. То е допълнително изострено от предизвестения скандал с управляващите в момента. По-малко от година след началото на тяхното управление, за сценаристите на “Каналето” е повече от ясно, че съществува драматично разминаване между думи и дела у поредните български управници. До болка познатият модел на сливане на политическата с изпълнителната власт е в ход. Корупцията, която все още не е публична тайна за обществото, вече се е превърнала в норма на обществения живот. Това хората около “Каналето” отлично разбират заради тесните си контакти с почти всички значими личности в българския бизнес. Укрепилата се във властта партия СДС си търси непрестанно противници, за да може в сблъсъка с тях да отклонява общественото внимание от собствените си непопулярни ходове. Смените на генералните директори на БНТ пораждат допълнително напрежение в екипа на “Каналето”, защото всеки следващ директор се стреми да всее разкол в продуцентската група. Но основните причини за разпада са лични от споменатите по-горе. На актьорите по никакъв начин не им се иска да изживяват пореден сблъсък с властта. От символи на антиконформизма те са се превърнали в защитници на статуквото и проводници на комфортното поводение… Желанието им да бъдат любимци на властта, а не нейни антагонисти, надделява. В навечерието на подписването на нов договор с БНТ за 1998 година Камен Воденичаров прави опит да го подпише не от името на фирма “ТриВоДи”, в която е съдружник със Слави Трифонов и Любен Дилов-син, а от името на “Камен Во” – еднолично дружество, което държи регистрацията на марката “Каналето”, въпреки че тя е колективно творчество от времето на “Ку-ку” още. Последвалият скандал води до окончателно разпадане на екипа, който се разделя така – Камен Воденичаров, Тончо Токмакчиев, Мартина Вачкова и режисьора Георги Торнев остават в “Каналето”, Любен Дилов-син, Слави Трифонов, Стефан Рядков и всички останали сценаристи и целият екип – в новото начинание “Хъшове”.

Паралелно с този процес “Движение Гергьовден” възобновява непублична, клубна дейност, насочена най-вече към анализ на предстоящите политически и икономически процеси. Имената на основните фигури в този процес, освен Орлин Чочов, сегашният председател Любен Дилов-син и Мартин Карбовски, все още не се прокламират публично, поради факта, че клубната дейност на движението е съсредоточена около фирми, които се занимават с “пъблик рилейшънс” и реклама и публичното оповестяване на “мозъците” би навредило на бизнеса им. Сред тях, обаче, не можем да не посочим Боян Петков, който е един от основните стратези и тактици на предизборната кампания на Движението. Активни участници в тези “клубни анализи” са и основните сценаристи на “Каналето”, които са започнали концепирането на новото предаване “Хъшове”. Когато се подготвя първото излъчване на новото предаване, те са наясно, че една остра политическа сатира ще бъде посрещната на нож от новото ръководство на БНТ и от управляващата партия. Въпреки това те не само че правят остро предаване, но не се поколебават да дадат съгласието си “ТриВоДи” ООД, която е продуцент на “Хъшове”, да приеме за рекламодател “Овергаз” – фирма, която правителството е разпознало за яростен свой противник, поради отказа и да се поддаде на политическия натиск и да продаде на безценица дела си в смесеното българо-руско дружество “Топенерджи”, което е един от най-големите доставчици на природен газ за производствени нужди в България.

Първото издание на “Хъшове” от 1998 година е и последно в Националната телевизия. То се появява на 8 февруари, в разгара на т.нар. “газова война” и основен рекламодател е именно “Овергаз”. Воят, който се надига, е невъобразим. Правителството задейства цяла пропагандна кампания срещу “Хъшове”, която по размаха и силата си не може да се сравнява с какъвто и да е било скандал, в който са били замесвани създателите на “Ку-ку”, “Каналето” и “Хъшове”. Предаването веднага е свалено от ефира на БНТ, а на негово място е пуснато предаването на бившите колеги – “Каналето”.

В крайна сметка днес едва ли някой си спомня подробностите от т.нар. “газова война”. В една бъдеща по-подробна история на “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове” и “Гергьовден” е редно тя да бъде описана ден по ден, защото това е една от най циничните страници от новата българска история, където цялата държава е впрегната от една политическа партия, за да смаже частника, който се опитва да защитава стопанския си интерес. Манипулациите, лъжите и фалшификациите по тази тема са толкова безскрупулни, че наистина заслужават да станат част и от най-новата медийна история на България. Като защита на националния интерес на България са представени действия, които в крайна сметка довеждат до загуби именно за националния интерес на България в размер на стотици милиони долари!

Вследствие на “газовата война” самото предаване “Хъшове” е ясно идентифицирано като поредния правителствен враг № 1 и за неговите създатели започва един от най-мракобесните периоди в собствената им истори… Договорът му с БНТ е грубо прекъснат с измислени доводи и след като тогавашният директор на БНТ скрива факта, че именно БНТ е подписала договор с рекламната агенция на “Овергаз” и тя е поръчала рекламата в предаването “Хъшове”.

Създателите и авторите на предаването са преследвани на всички нива – натиск се оказва повече от година върху всеки рекламодател, дръзнал да пусне реклама в предаването им, което започва да се излъчва по опозиционната телевизия “7 дни”. Повече от 6 месеца срещу тях върви интензивна разработка на секретните служби. Има и ред комични ситуации, в които Слави Трифонов изпраща сандвичи на зъзнещите в студа около офиса на “Три ВоДи” разузнавачи, които въпреки професионалния си ангажимент трудно скриват симпатията си към момчетата и момичетата от “Хъшове”.

Учредителите на “Движение Гергьовден”, след обстоен анализ на обстановката стигат до следния извод: Ако предаването “Хъшове” се откаже публично от рекламодателя си “Овергаз” и публично се извини за “тенденциозните политически хули”, които е отправило към българското правителство, то има голяма възможност да постигне договореност с новите управляващи и да се върне на национален екран. В същото време учредителите на “Движение Гергьовден” заявяват, че ако тези две неща се случат, нито предаването “Хъшове” ще може да претендира, че е единственият носител на антиконформната и бунтарска традиция на “Ку-ку” и “Каналето”, нито пък създателите на “Движение Гергьовден” виждат смисъл в по-нататъшното си съществуване, след като първата по-сериозна криза и сблъсък с една силна власт могат да ги разколебаят и да подставят под съмнение една линия, следвана от тях в публичното им поведение вече близо 8 години…

Интересното е, че като политическа сатира или критика към властта предаването “Хъшове” от 8 февруари 1998 г. в никакъв случай не може да се смята за върхово постижение на екипа. Най-смелите материали са един монтаж, в който Костов краде часовника на Кол, и видео-скеч, в който Надежда Михайлова “танцува с кол”. Аналогията е, че българската външна политика трябва да се прави на бар-дама, за да заинтригува Запада и да спечели подкрепа за по-ранна покана за присъединяване към Европейския съюз. Тази елементарна игрословица между Хелмут Кол и “кол” за стриптийз-танци е избрана за основен коз срещу “пошлостта, политическото безсрамие и арогантността на Хъшове”, за което им се плаща от “Овергаз”, “Мултигруп” и направо – от Москва.

Инсценирано е “широко народно недоволство”, един от членовете на току-що създадения орган Национален съвет за радио и телевизия направо категоризира Слави Трифонов като “сатана”.

На 19 февруари 1998 година след цикъл обществени акции, всички сценаристи на “Хъшове”, както и няколко от учредителитие на “Движение Гергьовден” си остригват публично главите на Ларгото между Министерския съвет и Президентството. Тази акция е озаглавена “Хъшове се привеждат във вид, удобен на властта”. Косите са събрани в две миниатюрни възглавнички и подарени по една на президента и една на премиера. Същия ден има среща на Любен Дилов-син и Слави Трифонов с Иван Костов, която продължава около 1 час. След нея единственият коментар, с който се ангажират “Хъшове”-те е: “Премиерът се държа мъжки”. На срещата са обсъждани най-вече медийни въпроси, цялата атака срещу “Овергаз”, която, според “Хъшовете” е изключителна непочтена. На тази среща от името на “Движение Гергьовден” Дилов-син се ангажира с две твърдения: Първото е, че “Хъшове” биха се държали по същия начин, независимо коя фирма им е рекламодател. Според тях не може частен стопански субект да бъде превърнат в обществен враг и обвиняван едва ли не заради всички неблагополучия на властта. Това е дълбоко антипазарно поведение, което е илюстрация на факта, че независимо как се нарича една политическа партия, тя не се е разделила с комунистическите идеи за сливане на държавния с партийния апарат и за вмешателството на висшата изпълнителна власт в частния бизнес. Тази позиция, огласена и пред журналистите, допълнително раздухва слуха за това, че “Гергьовден” и “Хъшове” са спонсорирани от “Мултигруп”, защото по това време и “Мултигруп” и “Овергаз” имат акции във фирмата “Топенерджи”, върху българския дял на която правителството иска да сложи ръка. Интересното е, че дялове има и “Химко”, но никой не казва, примерно, че “Химко” спонсорира “Гергьовден” или “Хъшове”. Ситуацията е изключително абсурдна и най-точната и смешна оценка за нея дава скулпторът Вежди Рашидов. В разговор със Слави и Любо той казва: “Такова име на мултаци ни излезе, че самият Илия Павлов отказва да сяда с мен на една маса, защото съм мултак”. Вежди е една от малкото обществени фигури, които се обявяват открито в защита на “Хъшове”. Това става по същото време, когато ред интелектуалци гласуват една безумна декларация срещу “Хъшове”, която започва с изречението: “В светлината на все по-успешно разрешаващата се газова криза и правителствените успехи в енергийната политика…” Тази декларация, освен лакейския, характер на “дежурните интелектуалци” издава и пълното непознаване на истинския проблем сред обществеността. Така нареченият “успех на правителствената политика”, който е ознаменуван с фанфарно посрещане на вицепремиера Бакърджиев на летище София е на практика пълната абдикация на българския интерес от смесеното дружество. Ако спорът е бил, че в българските 50% има фирми, които са българско-руски и от това се намалява ефективният български дял, след привършване на олелията, дружеството става 100% руско – т.е. вече няма никакъв български дял! И това е големият успех на правителствената политика. Най-просто казано, истината е, че силната синя власт по никакъв начин не може да се примири със съществуването на мощни независими от нея играчи на енергийния пазар – всички комисиони и всички търговски решения тя иска да взима чрез 100% контролираната от правителството фирма “Булгаргаз”, оглавявана по това време от изключително колоритния Васил Филипов. Месеци по-късно правителството ще се принуди да го махне, защото този човек е обект на присмех, където и да се появи, а много от стопанските му решения нанасят големи загуби на дружеството..

За настоящата история, по-важна е обаче другата теза, изказана на срещата с Костов на 19 февруари. Тя не е нова за “кукувци” – “каналджии” – “хъшове”. Въпросът на Дилов-син е следният: “Господин Костов, защо правите всичко възможно зорлем да ни вкарате насила в реалната политика?! Десет години ние се опитваме да не се занимаваме с политика, а политиците не престанаха да се занимават с нас! Представете си само за миг, че и на това поприще сме поне една десета толкова ефективни, колкото в шоубизнеса?!” Премиерът приема с нескривана насмешка това твърдение. То обаче е направено не от стремеж да се оригиналничи или пък да се подчертава значимостта на екипа на “Хъшове”, а като следствие от изключително премерен и точен анализ на политическата обстановка, направен от членовете на Изпълнителния комитет на “Движение Гергьовден”. За тях е ясно, че правителството съвсем скоро ще бъде изправено пред няколко огромни проблема – икономическата стагнация, вътрешнополитическата безалтернативност, критики за корупция и предстоящата война в Косово. Свидетелство за това е, че на първата пресконференция след спирането на “Хъшове” – на 13 февруари, водещият пресконференцията Росен Петров, когато дава ред за заключителни думи на Любен Дилов-син, споменава, че проблемите, които разискваме в момента със спряното предаване, са нищо в сравнение с факта, че България ще бъде вкарана във война в Косово, която ще избухне с пукването на пролетта. Не е нужно да си пророк, а просто да четеш внимателно вестниците.. Цялата обстановка налага “Движение Гергьовден” да започне да обмисля решение за завръщането си в публичната политика. Това решение не е продиктувано от нуждата на момента – то е свързано с факта, че след две години ще трябва да се появи нов център в политиката, който да се опита да преподреди политическото пространство по нов, по-близък до реалното политическо представителство начин. Т.е., когато за пръв път се заговаря за възстановяване на публичната дейност на “Движение Гергьовден”, до първата конференция на тази тема има повече от година!

 

VII. “Движение Гергьовден от 20 май 1999 г.

На 20 май 1999 г. е свикана извънредна конференция на учредителите на “Движение Гергьовден”. От първия яростен сблъсък на “Хъшове” с правителството е минало повече от година. За това време екипът е преживял изключителни трудности. Грубо са заплашени спонсорите на турнето им срещу наркотиците и дори заплахата е приведена в действие – застрахователното дружество “София-инс.” не получава лиценз и е заличено от бизнеса. Всеки, дръзнал да се докосне по някакъв начин до “Движение Гергьовден” или “Хъшове”, е понесъл страхотни удари. Цялата тази история ще бъде разказана с имена и в подробности тепърва. Тя има място в настоящия разказ, само доколкото обяснява атмосферата и идейната генеалогия на “Движение Гергьовден”, основана изцяло на уважението към стопанската инициативност, собствеността, антиконформизма и неробуването пред силните на деня. Цялата десетгодишна история на създателите на “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове” и “Движение Гергьовден” никога не е правен компромис с творческото или общественото поведение в угода на силните на деня.

В условието на тотална война на “Хъшове” с официалната власт, “Движение Гергьовден” дава първа пресконференция, на която заявява, че възстановява публичната си дейност, че избира Любен Дилов-син първо за говорител, а по-късно и за Главен секретар на Движението, че ще се състезава в предстоящите местни избори, че създава независима от партията организация – Гражданско общество срещу корупцията, което да разяснява как тя е станала втора природа на властта на всички етапи на съществуването и функционирането й.

 

VIII. Гражданският сектор и местните избори

Бидейки политически клуб, гравитиращ най-вече около медиите и политическата сатира, учредителите на “Движение Гергьовден” прогнозираха отгласа, който идеята за по-разширен граждански натиск върху властта може да получи. За по-малко от месец към “Движение Гергьовден” в градовете на страната се присъединяват хора, качествата на които показват, че изключително прагматичният свободомислещ дух на българите е жив, независимо от политическата безизходица, икономическата стагнация и липсата на жизнени хоризонти. “Движение Гергьовден” лансира тезата, че ще се опита да събере различни граждански интереси – професионални, съсловни, гилдийни, и да им позволи с политическата регистрация на Движението да участват самостоятелно в изборите. По този начин, според стратезите на Движението, ще се експериментира идеята за по-пряко представителство – на първо време в местната, а по-късно и в централната законотворческа власт.

Идеята в началото си е подкрепяна само от журналистите и хората в страната, които харесват “Движение Гергьовден”. Политолози, социолози и анализатори предричат пълния й крах на изборите и често открито се подиграват с намеренията на гергьовци. Харизмата на антиконформността обаче събира в над 40 града на България изключително качествени хора, които припознават във възможността, предоставена им от Движението, свои идеи и цели за активно гражданско участие в местното самоуправление. Без да се вади идеологическо обоснование на случващото се по-далеч от Хавеловото “силата на безсилните” или “неполитическата политика” на Конрад, много хора разбират отлично идеята на “Движение Гергьовден” и я реализират по един изключителен начин – с желание, чувство за хумор, изключително пестеливо разходване на средства и с изобретателност. Самото им присъствие в надпреварата за общински съветници е един свеж полъх, който обнадеждава много българи, че на българския политически хоризонт изгрява нова възможност. Непосредствено в навечерието на изборите идеята вече е дотолкова пленителна, че предизвиква очакваните реакции на недоброжелателност от страна на големите политически формации, както и мимикрията на по-малките.

Димитър-Луджевият “Нов избор” започва трескаво да се маскира на гражданско движение с името “Св. Георги Софийски”, а отделни представители на СДС заявяват дълбокомислено, че гражданските движения са безотговорни политически и ще донесат на страната хаос и дестабилизация. Непрекъснато за сравнение се дава правителството на проф. Любен Беров, като че ли то има нещо общо с гражданското участие във властта.

 

IХ. Резултатите от първото истинско участие в изборите.

Във вечерта, когато станаха известни първите изборни резултати на 16 октомври 1999 година, единствената политическа формация, която заяви публично, че не си е свършила добре работата и не е доволна от резлутата си, беше “Движение Гергьовден”. В предостъпеното време от конференцията на “Евролевицата”, пред всички, гледащи националната телевизия в този момент, Дилов-син заяви: “Желаехме поколенчески вот, желаехме младите не да отидат “за гъби”, а да се опитат да поемат съдбата си в свои ръце. Въпреки високия резултат за дебютанти на политическата сцена ние не сме доволни от себе си. Не можахме да накараме отвратените от политиката да махнат отвратителните в политиката. Това обаче предстои!”

На конференция на учредителите на “Движение Гергьовден” на 21 март 2000 година беше представен следният текст, който най-точно описва как учредителите на Движението, без да се влияят от еуфорията на конкретните участници в изборите – местните клубове, оценяват случилото се:

До 20 май 1999 година “Движение Гергьовден” съществуваше като консервативен политически клуб, който се занимаваше с непублични анализи на обществения живот в страната. Членовете му отказахме да се явим на парламентарни избори през 1997 година, защото никой от нас не пожела да остави личните си бизнес ангажименти и отговорности пред хората, които ръководи, за да се заеме със законодателна дейност. Ние смятахме, че след като сме професионалисти в своите области, ще можем да осигурим на себе си и на близките си някакви островчета нормален живот, че тези острови ще станат все по-големи и все повече, докато се съединят, и че количеството ще премине в качество, а от качеството ще се роди една заможна и висококултурна европейска страна. Оказа се, че сме се лъгали и заплатихме за заблудата си с още 2 от най-активните си години. Бидейки в преобладаващата си част умни хора, ние осъзнахме, че основната вина това да се случи е наша. Макар и неосъзнато, вярвахме, че както ние всеотдайно се занимаваме със своята работа и останалите отговорни фактори в обществото правят същото. Вярвахме, че страната ни ще се оправи, водена било от невидимата ръка на пазара, било от избухналата демокрация, било от стотиците партийни програми, обещаващи пълноводни потоци от мед и масло с кратки почивки в Малдивите.

На 20 май ние констатирахме, че моралът в политиката е също като в бизнеса и че нашите интереси няма да бъдат зачетени, ако сами не се включим и не мобилизираме и останалите българи, мислещи като нас.

Документът “Движение Гергьовден и предизвикателствата пред Българи” от 20 май 1999 г., който Националната конференция на учредителите на “ДвижениеГѓергьовден” прие, както и последвалите писма до Президента и до Министър-председателя на Републиката заявиха нашата решимост и публична ангажираност да участваме активно в правенето на политиката на България. Позицията ни се основаваше върху необходимостта от промяна в българското общество, която да доведе до реален граждански контрол над политиката и съществуващата политическа класа. В този смисъл целта ни беше да мобилизираме гражданите да мислят и действат от позицията на данъкоплатци, да отстояват собственото си мнение, да казват “Аз”, а не “Ние”. Дойде времето инициативните, желаещите успеха българи да поемат своята отговорност и да изразят и отстояват публично гражданската и политическата си позиция, защото на всички нас ни писна винаги други да решават своите партийни и икономически интереси за сметка на нашето бъдеще. Последната Национална конференция на учредителите на “Движение Гергьовден” от 02.09.1999 г. се проведе в периода на предизборната кампания за местна власт и тогава Националната конференция препотвърди решимостта за активно присъствие на Движението в политическия живот на страната. Изричната воля на учредителите беше “Гергьовден” да участва за първи път в избори само чрез съставяне на листи за общински съветници с кандидати, издигнати от самите граждани в отделните общини. Основният ни принцип беше “Искаме не властта, искаме контрол върху властта”. За първи път дадохме възможност на всички граждани, без ограничения, директно да посочат своите кандидати за общински съветници чрез анкетата “Търсим лицата на вашия град”, публикувана в двата печатни всекидневника с най-голям тираж – “Труд” и “24 часа”, както и в различни регионални периодични издания. Естествено, имаше и хора, които не попаднаха в списъка на общинските съветници, но за нас беше важно да установим на какви личности гражданите гласуват доверието си, как те си представят способния общински съветник или кмет, какви са качествата, присъщи на истинските (неформални) лидери на общественото мнение и доверие.

В този смисъл не издигнахме и кандидати за кметове, а само подкрепихме отделни кандидатури, които се ползваха с доверието на гражданите от съответната община, без оглед на партийната принадлежност.

Националната конференция на учредителите от 02.09.1999 г. избра Любен Дилов-син за главен секретар на “Движение Гергьовден” и му предостави права, съгласно Устава на Движението, да подготви и организира предизборната кампания, както и да предостави възможности в подходяща форма на всички симпатизанти и сподвижници на “Гергьовден” за гражданско сдружаване по места.

 

X.1. Какви са резултатите от местни избори`99

Въпреки че избирателната активност на последните избори за местна власт бе изключително ниска, като успех за нас може да се изтъкне фактът, че постигнахме известна мобилизация за гласуване на младите хора, за които в най-голяма степен е характерна политическа апатия и отказ дори от номинално участие в политиката чрез упражняване правото на глас. Значителна част от гласувалите млади хора в страната ни се довериха – 22,62 % са от възрастовата група 18 – 24 г., а 15,48 % – 25 – 29 г. Това за нас беше и основната група, която се стремяхме да активизираме за участие в изборите, независимо за кого ще гласуват. По принцип младото поколение е в най-голяма степен икономически активно и най-критично настроено към социалните проблеми на обществото и въпреки всичко младите хора на България не гласуваха.

На местни избори `99 участвахме в 40 общини, като издигахме кандидати само за общински съветници. Изразената ни подкрепа за кметове не беше за партийни кандидатури, а за личности, ползващи се с доверието и подкрепата на местните общности, които представляват.

Спечелихме 38 мандата в местните парламенти на 23 общини. Официалните данни за резултатите от местните избори – 2,4 % в 40 общини са доказателство за успех, който “Движение Гергьовден” постигна с първото си участие в избори, което политическите наблюдатели нарекоха “изненадата на местните избори”.

Важно е да се знае, че разликата между събраните проценти в градовете, където сме участвали, и крайния процент е много значителна. Примерно в Благоевград процентът на гласувалите за “Движение Гергьовден” е над 5, но със селските общини, които се включват в избирателния район прави 1.85% краен резултат. Това се дължи главно на социологическия подход – т.е. бяха избрани 40 големи и малки общини в цялата страна, в които “Движение Гергьовден” се яви, без да се прави кампания в цялата община, включена в изборния район, а само в съответния град.

ЧЕРВЕН БРЯГ

  1. 6 кандидат-общински съветници
  2. 6 – мъже
  3. гласували 225 /1,33 %/, брой мандати 0

ЧИПРОВЦИ

  1. 10 кандидат-общински съветници
  2. 5 – жени
  3. 5 – мъже
  4. гласували 325 /10,23 %/, брой мандати 1

ШУМЕН

  1. 4 кандидат-общински съветници
  2. 1 – жени
  3. 3 – мъже
  4. гласували 938 /2,66 %/, брой мандати 1

ЯКОРУДА

  1. 1 кандидат-общински съветник
  2. 1 – мъж
  3. гласували 244 /5,00 %/, брой мандати 0

ЯМБОЛ

  1. 12 кандидат-общински съветници
  2. 1 – жени
  3. 11 – мъже
  4. гласували 1391 /5,13 %/, брой мандати 2
БЛАГОЕВГРАД

  1. 9 кандидат-общински съветници
  2. 4 – жени
  3. 5 – мъже
  4. гласували 596 /1,85 %/, брой мандати 0

БУРГАС

  1. 10 кандидат-общински съветници
  2. 3 – жени
  3. 7 – мъже
  4. гласували 3713 /4,47 %/, брой мандати 2

ВАРНА

  1. 3 кандидат-общински съветници
  2. 3 – мъже
  3. гласували 2428 /2,57 %/, брой мандати 1

ВЕЛИКО ТЪРНОВО                                                                                                                                                 

  1. 6 кандидат-общински съветници
  2. 1 – жени
  3. 5 – мъже
  4. гласували 778 /2,26 %/, брой мандати 1

ВРАЦА

  1. 5 кандидат-общински съветници
  2. 5 – мъже
  3. гласували 505 /1,56 %/, брой мандати 0

ГАБРОВО

  1. 7 кандидат-общински съветници
  2. 4 – жени
  3. 3 – мъже
  4. гласували 442 /1,62 %/, брой мандати 0

ГОДЕЧ

  1. 1 кандидат-общински съветници
  2. 1 – мъже
  3. гласували 100 /3,08 %/, брой мандати 0

ГУРКОВО

  1. 11 кандидат-общински съветници
  2. 4 – жени
  3. 7 – мъже
  4. гласували 1163 /44,63 %/, брой мандати 7
  5. кмет: Димо Димов, подкрепен от Движение Гергьовден, гласували 1670/61,08 %/

ДИМИТРОВГРАД

  1. 33 кандидат-общински съветници
  2. 9 – жени
  3. 24 – мъже
  4. гласували 2260 /8,47 %/, брой мандати 3
  5. кмет: Димитър Хаджииванов, издигнат от Инициативен комитет с подкрепата на Движение Гергьовден

ДОБРИЧ

  1. 6 кандидат-общински съветници
  2. 2 – жени
  3. 4 – мъже
  4. гласували 836 /2,55 %/, брой мандати 1
ДОБРИЧКА

  1. 1 кандидат-общински съветници
  2. 1 – жени
  3. гласували 156 /1,19 %/, брой мандати 0

ДРАГОМАН

  1. 12 кандидат-общински съветници
  2. 7 – жени
  3. 5 – мъже
  4. гласували 226 /8,72 %/, брой мандати 1

ЕЛХОВО

  1. 8 кандидат-общински съветници
  2. 1 – жени
  3. 7 – мъже
  4. гласували 472 /4,64 %/, брой мандати 1

ЕТРОПОЛЕ

  1. 8 кандидат-общински съветници
  2. 8 – мъже
  3. гласували 212 /3,46 %/, брой мандати 0

КАЗАНЛЪК

  1. 9 кандидат-общински съветници
  2. 9 – жени
  3. гласували 742 /2,10 %/, брой мандати 1

КОСТЕНЕЦ

  1. 4 кандидат-общински съветници
  2. 3 – жени
  3. 1 – мъже
  4. гласували 206 /3,33 %/, брой мандати 0

КЪРДЖАЛИ

  1. 6 кандидат-общински съветници
  2. 1 – жени
  3. 5 – мъже
  4. гласували 657 /2,16 %/, брой мандати 0

ЛОВЕЧ

  1. 4 кандидат-общински съветници
  2. 1 – жени
  3. 3 – мъже
  4. гласували 580 /2,36 %/, брой мандати 0

ЛОМ

  1. 12 кандидат-общински съветници
  2. 4 – жени
  3. 8 – мъже
  4. гласували 857 /5,36 %/, брой мандати 1

МОНТАНА

  1. 4 кандидат-общински съветници
  2. 4 – мъже
  3. гласували 1047 /4,46 %/, брой мандати 2
ПАЗАРДЖИК

  1. 7 кандидат-общински съветници
  2. 4 – жени
  3. 3 – мъже
  4. гласували 1073 /2,24 %/, брой мандати 1

ПЕРНИК

  1. 11 кандидат-общински съветници
  2. 4 – жени
  3. 7 – мъже
  4. гласували 917/2,93 %/, брой мандати 1

ПЕЩЕРА

  1. 4 кандидат-общински съветници
  2. 1 – жени
  3. 3 – мъже
  4. гласували 282 /2,98 %/, брой мандати 0

ПЛЕВЕН

  1. 9 кандидат-общински съветници
  2. 3 – жени
  3. 6 – мъже
  4. гласували 1913 /3,28 %/, брой мандати 2

ПЛОВДИВ

  1. 14 кандидат-общински съветници
  2. 14 – жени
  3. гласували 2941 /2,91 %/, брой мандати 1

РАЗГРАД

  1. 6 кандидат-общински съветници
  2. 1 – жени
  3. 5 – мъже
  4. гласували 882 /3,18 %/, брой мандати 1

РУСЕ

  1. 10 кандидат-общински съветници
  2. 1 – жени
  3. 9 – мъже
  4. гласували 1996 /2,99 %/, брой мандати 1

СЕПТЕМВРИ

  1. 7 кандидат-общински съветници
  2. 5 – жени
  3. 2 – мъже
  4. гласували 192 /1,35 %/, брой мандати 0

СИЛИСТРА

  1. 5 кандидат-общински съветници
  2. 1 – жени
  3. 4 – мъже
  4. гласували 424 /1,69 %/, брой мандати 0

СЛИВЕН

  1. 9 кандидат-общински съветници
  2. 6 – жени
  3. 3 – мъже
  4. гласували 701 /1,49 %/, брой мандати 0
СОЗОПОЛ

  1. 16 кандидат-общински съветници
  2. 10 – жени
  3. 6 – мъже
  4. гласували 795 /10,59 %/, брой мандати 2

СОФИЯ

  1. 33 кандидат-общински съветници
  2. 10 – жени
  3. 23 – мъже
  4. гласували 15019 /3,84 %/, брой мандати 2

СТАРА ЗАГОРА

  1. 15 кандидат-общински съветници
  2. 4 – жени
  3. 11 – мъже
  4. гласували 2160 /3,84 %/, брой мандати 2

ТЪРГОВИЩЕ

  1. 7 кандидат-общински съветници
  2. 2 – жени
  3. 5 – мъже
  4. гласували 518 /1,80 %/, брой мандати 0

ХАСКОВО

  1. 7 кандидат-общински съветници
  2. 2 – жени
  3. 5 – мъже
  4. гласували 580 /1,60 %/, брой мандати 0

ОБОБЩЕНИЕ: На изборите за местна власт, произведени на 16 – 23.10.1999 г., “Движение Гѓергьовден” издигна в 40 общини общо 356 общински съветници, от които 130 жени и 226 – мъже. “Движение Гергьовден” е представено в органите на местна власт в 23 общини, като има общо 38 общински съветници, от които 8 жени и 30 мъже. 51 586 гласоподаватели гласуваха за нас (2,4 %), при положение, че участвахме само в 40 общини. ђезултатът ни в национален мащаб, включително и останалите 222 общини е 1,58%. Избирателната активност беше 3 558 572 гласоподаватели при действителни гласове 3 252 600.

X.2. Какво целяхме и какво постигнахме

Може да се каже, че на практика ние се явихме не на местни, а на парламентарни избори. Фактът, че не издигахме кметове, а само съветнически листи, съсредоточи вниманието на избирателите не върху личността на кмета, а върху идеите на “Движение Гергьовден” като цяло. От това пострада общият процент гласували за “Движение Гергьовден”, но ние в момента разполагаме с една обективна оценка на проводимостта на нашите идеи, която не е изкривена от гласуването за личности. Пример – ако в Димитровград се бяхме съгласили спечелилият кметското място инж. Хаджииванов да води листата на “Движение Гергьовден”, щяхме да имаме не 3-ма, а вероятно 8 или 9 съветници, т.е. кметът “дърпа” листата. Ярък пример за това е Гурково, където имаме 7 от общо 13 съветници и кмет на “Движение Гергьовден”.

Също така относително успяхме да премерим каква собствена цена е придобило Движението, извън общата харизма на традицията “Ку-ку”, “Каналето” и “Хъшове”. Както си спомняте, “Хъшове” не бяха пряко ангажирани с предизборната кампания, а по същото време правеха турне, което беше насочено срещу дрогата. В общественото пространство и медиите имаше твърдения, че “Хъшове” подпомагат кандидатите на СДС, което допълнително отдалечи двете харизми. Т.е., ние имаме един относително “чист” резултат, на базата на който да градим проекти и прогнози за бъдещето.

X.3. Финансирането на “Движение Гергьовден” е в пряка връзка с горепосочения факт. Средствата, които бяха изразходвани в кампанията, са равни на средствата, които бихме похарчили, ако направим истинско представително за страната социологическо проучване при база средно 2 марки за обработка на 1 социологическа карта. Може да се каже, че от възобновяването на публичната дейност на “Движение Гергьовден”, т.е. конференцията от 20 май, до ден-днешен издръжката на Движението струва средно между 8 000 -12 000 нови български лева на месец, като в тази сума са включени средствата, похарчени за предизборната кампания. В сравнение с похарченото от СДС, БСП, БЕЛ, ДПС или ВМРО сумата е смешно малка. Себестойността на получения глас пада под 1 марка. Движението не се свързва с големи спонсори, към които да има ангажименти от какъвто и да било политически характер. Основно средствата са набрани чрез дарения на учредителите.

От местните клубове на “Гергьовден” към центъра не са събирани никакви средства, а местните клубове са си подпомагали кампанията със самофинансиране и от местни спонсори, като не са поемали ангажименти, които да задължават “Движение Гергьовден”. От парите на “вижението със суми, ненадхвърлящи 500 лева, са били спонсорирани някои малки клубове. В Якоруда спонсорството е било за организиране празника на градчето – “Гаро Перо” на 03.03.2000 г.

Движението поддържа 4-ма технически сътрудници на хонорар. Нито една от занимаващите се с “Движение Гергьовден” публични личности не получава парично възнаграждение за дейността си. “Движение Гергьовден” подпомагаше финансово и създаването на Гражданско общество срещу корупцията -ГОСК, докато си стъпи на краката и заработят формулите му за самофинансиране – най-вече чрез самостоятелна дейност. Най-голямото перо в издръжката на “Движение Гергьовден” са пътуванията в страната, телефонните разговори /поддръжката на форума в Интернет/.

За финансирането от тук нататък предстои да се изработят специални механизми. Окончателно бюджет на “Движение Гергьовден” за предстоящата календарна година е редно да се приеме след принципното решение, дали ще се участва в избори за Народно събрание и по какъв начин, както и съобразно евентуални промени в Закона за политическите партии..”

Друг, изключително интересен факт, поддържащ желанието за децентрализация и широко гражданско участие в политиката, е следният: Софийският клуб на “Движение Гергьовден” е едва 50-ият поред, който се създава, преди това са създадени във всички по-важни други градове на страната. Освен това – като се изключи участието на Дилов-син в Софийската листа, всички други депутати в местните парламенти от листата на “Движение Гергьовден” не са членове на политическата партия, а на клубовете – т.е. те са граждани, които са свободни пред съвестта си, не се подчиняват на каквато и да е било партийна субординация по линия на своята дейност в местните парламенти и се отчичат за действията си само и единствено пред своите си съграждани…

 

XI. Гражданският сектор и професионалната политиката оттук нататък.

Направените публични отчети за първите 100 дни на съветниците от “Движение Гергьовден” показват по недвусмислен начин, че гражданското участие в политиката дава положителни резултати. Най-вече заради по-ясната норма на представителност в политиката, която предлагат.

В навечерието на първата национална сбирка на клубовете Гергьовден, структорите и субординацията между тях в цялото общо нещо, наречено “Движение Гергьовден”, изглеждат така: Националната конференция на “Движение Гергьовден” от 21.03. 2000 година отмени свое предишно решение, според което беше наложена забрана върху приема на нови членове. В момента се уточняват критериите и въпросите на базата, на които се приемат нови членове. Рестриктивният подход се налага от разбирането на учредителите, че членовете на “Движение Гергьовден” ще трябва да са хора, готови да се нагърбят с много повече отговорности и с по-малко права, отколкото членовете на клубовете “Гергьовден”. Членовете на партията ще продължат да бъдат “пазачи на посланията”, а истинското участие в политика ще се реализира на широка гражданска основа именно в клубовете “Гергьовден” в страната. Политическа партия “Движение Гергьовден” ще поддържа “санитарен минимум” от партийни членове – т.е. толкова, колкото са необходими по смисъла на Закона за политическите партии. Тази формула дава възможност за истинско гражданско участие във властта, неопорочено от традиционната партийност и в същото време достатъчно надлежно защитено по смисъла на действащото в момента законодателство.

XI.1. Как ще изглеждат “Движение Гергьовден” и Клубовете “Гергьовден”:

Създават се органи на колективно управление и взимане решение, които са двустепенни: – Горна и Долна камара.

Долната камара заседава най-малко веднъж годишно и е съставена само и единствено от членове на клубовете. В нея влизат по 1 представител на всеки сто клубни членове, председателят и секретарят на клуба, общинските съветници на Гергьовден от общината, на територията на която е клуба и народните представители от същата община (след парламентарните избори!). Долната камара избира веднъж годишно 6 (шест) представителя в Горната камара. Долната камара е основният колективен орган на Движението. Тя взима най-важните решения за политическата линия, за гражданското участие в политиката, за отстояването на принципи и идеи, които са важни за България, независимо коя политическа сила управлява.

Горната камара заседава най-малко веднъж месечно. Тя е съставена от 6 избрани представители на Долната камара (един от които е председателят на Долната камара), 5 представители на ръководството на Политическа партия “Движение Гергьовден”(един от които е председателят на партията) и двама представители на Гражданското общество срещу корупцията (един от които е председателят на ГОСК). Горната камара е едновременно изпълнителен орган на Долната камара и арбитраж на всички спорове между звената. В нея се осъществява връзката между политическото и гражданското начало на Движението, с доминация на гражданските структури.

На територията на една българска община може да съществува само по един клуб “Гергьовден”, независимо от големината на общината.

Всеки, който би искал да има нещо общо с Движението, може да си избере една от следните възможности или комбинации от тях: да бъде индивидуален член на Политическа партия “Движение Гергьовден”, да бъде член на общински клуб “Гергьовден”, да членува в “Гражданското общество срещу корупцията”. Членството в една или друга форма не създава привилегировано положение, изискванията за членство в ПП “Движение Гергьовден” са по-строги, заради повечето отговорности. Там и членският внос е по-висок! Всеки клуб на “Движение Гергьовден” има правото да приеме собствен устав и собствени правила, да следва автономна местна политика. Единственото общо задължение е нормата на представителност в Долната камара. Долната и Горната камара самоорганизират дейността си, приемайки собствени правилници, наречени канони.

XI.2. Как става приема на нови членове в “Движение Гергьовден”

Според устава на “Движение Гергьовден” член се става с препоръка от двама членове на Изпълнителния комитет. Подобни са и повечето изисквания за членство в общински клуб “Гергьовден”. Поради големия интерес за членство, който предопределя факта, че членовете клубните ръководства, или на Изпълнителния комитет не могат да познават всички кандидати за членство в “Движение Гергьовден”, се съставя един кандидатски документ, който включва въпроси и коефициент за отговорност. Въз основа на този документ членовете на Изпълнителния комитет дават или не препоръката си за кандитата.

В общо книжно тяло са събрани въпроси към кандитатите от общополитически и мирогледен характер. Те имат възможни, но не правилни отговори. Три четвърти от мотивите за прием са начинът, по който кандидатът е отговорил на тези въпроси. Една четвърт от мотива “за” или “против” се образува от смесен “коефициент отговорност”, който изяснява личната и обществената отговорност на всеки един член. Той се формира от ред изисквания: отношение към данъчната политика, за колко работни места носи отговорност кандидат-члена; лична отговорност към семейството – за колко члена на своето семейство пряко или косвено се грижи кандидат – майки, бащи, които подпомага финансово, сестри, братя, съпруг(и), деца. Също така: кофициент образование, езици и квалификация; кофициент опит в странство; домашни любимци, за които се носи отговорност и т.н., и т.н. Колкото по-млад кандидат покрива повече от тези изисквания, толкова по-високо е сбора от точките му. Точките на инвалидите се удвояват, защото им е струвало много повече усилия да покрият изискваните резултати.

 

XII. Заключение дотук

От създаването си “Движение Гергьовден” е опит да бъде организиран по някакъв начин свободният дух на антиконформизма. Учредителите му са проникнати от ясното съзнание, че двата стремежа са антиподни, но опитите им са продиктувани от вярата, че бъдещето на България зависи от възможността на отделни нейни граждани да влияят върху съдбата и. От реалната сила на привидно безсилните, от ясното поставяне на съсловни, гилдийни и групови интереси, от гражданското начало в политиката. Колкото по-пряко представителна е политиката в България, толкова повече българи ще носят отговорност за собствената си съдба. Създателите на “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове” и още ред медийни и обществени начинания, учредителите на “Движение Гергьовден” и участници в единствената официално забранена българска партия (до скоро – до ОМО “Илинден”) – “Народно движение Ку-ку” вярват, че усилията им да пренесат през първите десет години на демокрацията духа на антиконформизма не са били напразни. Учредителите вярват, че както самите те са успели да носят отговорността за собствената си съдба, така и техните приятели, членове и симпатизанти на “Движение Гергьовден” ще съумеят да понесат отговорността не само за собствената си съдба, но и за тази на техните деца и родители, за съдбата България. Те вярват, че прочелия тези редове и решил да продължи да бъде част от историята на антиконформизма в България е разбрал, че свободата е тежко бреме. Те вярват, че ще намерят много съмишленици и спътници, готови да носят и да плащат свободата си. Българи – млади по възраст и млади по дух, които споделят виждането на един от патриарсите на антиконформизма в България – Радой Ралин, за когото свободата е като хляб – всеки ден трябва да я месиш, да втасва, да я печеш, да я изяждаш, за да не умреш и да почваш на другия ден отначало.

Scroll Up